Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 26

8.

Исфахан, Ядреният комплекс

Кавгите продължиха почти цяла сутрин. Ашани се чувстваше така, сякаш беше на дълъг път с кола заедно с дъщерите си в пубертетска възраст. Повечето хора трепереха от Имад Мухтар. Поради неговите тесни връзки с фанатизираните хардлайнери и склонността му към насилие и жестокости най-разумно беше да не му заставаш на пътя. Фарахани обаче, дали от глупост или не, беше решил да не отстъпва за нищо. Докато Мухтар изброяваше слабостите в охраната на комплекса с отсечения ритъм на военен инструктор, Фарахани се възмущаваше като някой творец на изкуството, чиято творба беше охулена. Двамата си сипеха нападки един на друг, конфликтът ескалираше и на Ашани му се прииска спешно да го извикат от службата, за да може да си тръгне оттук.

Ашани се подпря на стената на кабинета на Фарахани, докато Мухтар правеше списък на досиетата, които искаше лично да прегледа. Фарахани издиша облак цигарен дим и поклати глава.

— Познавам този човек много добре. Той никога не би предал Революцията.

Ашани никога не беше ставал свидетел на подобна твърдоглавост от страна на Фарахани. Може би след всичките месеци в комплекса най-накрая му беше писнало да му пращат проверяващи от Техеран, които да оспорват всяко негово действие. И така да беше, Мухтар далеч не спадаше към безмозъчните бюрократи, които само гледаха да си покрият задниците. Още на четиринайсет години той беше влязъл в редиците на палестинската терористична група „Отряд 17“. На двайсет вече беше осъзнал, че Ясер Арафат е само един корумпиран мегаломан и се отцепил от ООП. Мухтар основал малко известната група, наречена „Ислямски джихад“, която на свой ред беше дала основата на друга организация — „Хизбула“. На следващата година той промени политическия пейзаж в Близкия Изток като с помощта на коли и камиони, натъпкани с експлозиви, изравни със земята посолството на САЩ, казармите на американската морска пехота и на френските миротворци в Бейрут. След тези три кървави атентата Мухтар и хората му пристъпиха към серия от отвличания, които още повече нажежиха политическата обстановка в региона до края на десетилетието. Мухтар беше човек на действието и не се колебаеше да прибягва до насилие. Без да му мигне окото убиваше онези, които не споделяха неговата доктрина за джихада — всичко или нищо. Та дори и да бяха негови братя по вяра, мюсюлмани.

— Трима от най-добрите ти учени са били отровени — опонира му Мухтар.

— Никъде в границите на обекта не бяха открити следи от отрова — отвърна Фарахани.