Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 20

— Как издържа конструкцията на тази огромна тежест?

Омидифар разлисти още няколко страници и му показа друга схема в разрез.

— По същество ние построихме подземен небостъргач. Цялата конструкция се крепи на стоманен скелет.

Тогава на Шошан му просветна. Досега не му бяха позволявали да слиза на четвъртото подземно ниво, където се намираха реакторът и центрофугите. Той предполагаше, че са изградени в или под голяма скала. Комплексът беше неуязвим от каквито и да било въздушни удари, с изключение само на ядрен. И въпреки войнственото поведение на някои „ястреби“, Шошан съзнаваше, че нито американците, нито израелците биха разиграли ядрената карта. В Исфахан живееха над един милион души. Никой не би се съгласил да хвърли ядрена бомба върху град, населяван с толкова много цивилни. Интуицията обаче му подсказваше, че комплексът може да се разруши и без въздушен удар. Цялата конструкция можеше да бъде съборена с много по-прости средства. Докато в онзи ден гледаше чертежите, той обърна специално внимание на размера и диаметъра на стоманените пилони. И когато излезе от кабинета на Омидифар в ума му вече се формираше нов план за действие. Шошан беше готов да премине от шпионаж към саботаж.

Няколко месеца по-късно по ирония на съдбата атентатът срещу кулите-близнаци в Ню Йорк му отвори очите за ахилесовата пета на комплекса. „Близнаците“ не го интересуваха нито във вида им от преди 11.09.2001 година и как те доминираха гледката в южния край на Манхатън, нито като купчините от отломки и изкривена стомана, в каквито се бяха превърнали след атентата. Концентрира се върху петсекундния видеозапис, който показваше как всяка от двете сгради се срутва под собствената си тежест.

Същата вечер, след като се прибра от работа, той не спа до сутринта. Превърташе в съзнанието записа на срутващите се кули отново и отново. Знаеше, че е напипал слабото място под корема на дракона. Умът му запрепуска трескаво. Направи списък на нещата, от които щеше да има нужда и как да ги вкара незабелязано в комплекса. В онази нощ преди близо половин година цялата идея му се струваше налудничава, но това важеше за всеки дързък план в неговия начален стадий. На следващата сутрин той описа всичко в зашифрования си доклад и го остави на уреченото място в тайника. Докато чакаше отговора от Тел Авив, Шошан си намери повод да отиде отново в кабинета на Омидифар, но този път взе със себе си и фотоапарата.

В продължение на два месеца експертите обсъждаха достойнствата и недостатъците на плана на Шошан. Решаваща роля изигра неувереността на ВВС, че ще поразят обекта ефективно, ако не използват ядрено оръжие. През тези два месеца Шошан усъвършенства плана си, проучи местоположението на нишите на третия подземен етаж, откри и фотографира колкото можа стоманени пилони. Изпрати цялата събрана информация заедно с отговорите на предугадените от него въпроси. През това време Шошан започна също така да гради двойна стена в дъното на неговото складово помещение, тъй като беше необходимо да скрие материалите за диверсионната акция.