Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 18

Той се сливаше със средата и вършеше мълчаливо работата си. Чистеше тоалетни, миеше подове и през цялото време си отваряше ушите и очите на четири. В началото той беше изключително предпазлив. Внезапните проверки бяха нещо обичайно, а хората от охраната и сигурността се държаха необичайно сурово с всеки новодошъл. Малката стая, в която той държеше почистващите препарати и парцалите, беше претърсена два пъти през първия му месец. Това накара и без това вече предпазливия Шошан да стане още по-бдителен и предпазлив. След втория месец разбра, че охраната е претърсила стаята му, не за да търси доказателства за шпионаж, а за да отмъкне част от препаратите. През следващите месеци Шошан се опозна с тях по-добре и техните подозрения към новодошлия се стопиха. Тук никой не би могъл да предскаже, че ще му помогне неговото отдавнашно хоби да бърника и поправя всякакви механически и електрически уреди.

Един ден той почистваше стаята за почивка на охраната, когато случайно подочу двама души да се оплакват за слабия телевизионен сигнал. Попита ги дали може да погледне телевизора и те се съгласиха. Шошан бързо откри проблема и го отстрани само с няколко завъртания на отвертката. В очите на пазачите той се издигна почти до статута на бог. Скоро невзрачният чистач вече поправяше развалени телевизори, микровълнови фурни, радиоприемници — с две думи всякакви електрически уреди. За новия сръчен чистач се разчу бързо. Дори шефът на охраната Али Фарахани го повика веднъж. Летните месеци бяха задушни и горещи, а климатикът в дома на Фарахани не работеше.

Шошан отиде у Фарахани и разбра какъв е проблемът. Поръча нова част и на следващия уикенд я подмени безплатно. Фарахани остана много доволен и попита Шошан как може да му се отблагодари. Шошан отвърна, че има как и му показа работното си помещение в комплекса. Заедно с почистващите препарати, метлите, парцалите и кофите там стояха безразборно струпани на купчини най-различни домакински уреди. Първоначално Фарахани много се ядоса, защото си помисли, че другите служители бяха решили да се възползват от великодушието на чистача. Шошан обаче го успокои и му обясни каква е работата. Той нямаше семейство, при което да се прибира след работа — всички бяха загинали в земетресението. Благодарение на хобито си самотните му вечерни часове минаваха по-бързо. Шошан искаше от Фарахани да му разреши да остава след работа, за да може да поправя уредите. Фарахани не само че му разреши, но му намери и много по-голяма стая на третото подземно ниво, където той можеше да оборудва импровизираната си работилница. Още тогава Шошан знаеше, че това беше огромен пробив и успех, но и в най-смелите мечти не беше предполагал каква невероятна полза ще му донесе този ход.

В последвалите месеци Шошан започна да прекарва повечето вечери и уикенди в комплекса. Всеки ден оглеждаше коридорите, докато вървеше бавно из тях, бутайки пред себе си количката от едната стая в следващата. Пазачите свикнаха с него и му хвърляха само бегъл поглед, докато минаваше покрай тях с кутиите си с инструменти, релета, батерии, жици и всичко друго, необходимо да оборудва работилницата си за поправки. Тогава се запозна с Кир Омидифар. Омидифар беше главният инженер на целия комплекс. Той отговаряше за безупречното функциониране на конструкцията. Електроцентралата, асансьорите, вентилационните системи, водопроводите и канализацията — всичко беше под контрола на Омидифар. Също като Шошан и той обожаваше да човърка разни устройства.