Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 22

Всяко от двайсет и шестте устройства тежеше около четири килограма. Фирмите за промишлени взривове и пиротехника използваха много повече взрив, за да срутят една сграда до малки спретнати купчини. Но целта на Шошан беше друга. Той не искаше да бутне сграда и определено не го интересуваше как после ще разчистват развалините. Задачата му беше много по-проста. Той щеше да взриви главните подпорни колони между четвъртия и втория подземни етажи. Нарушаването на целостта на структурата щеше да предизвика така наречения ефект на палачинката — горните три етажа щяха да се стоварят върху най-долния подземен етаж. Цялата тази маса, падаща с огромна сила, щеше да прекърши като сухи клони вертикалните стоманени пилони в дъното на конструкцията. Четирите етажа щяха да се притиснат един към друг като купчина палачинки. И реакторът и центрофугите щяха да бъдат размазани, а районът на обекта — облъчен от силна радиация.

Шошан продължи да върви, накуцвайки по коридора. Погледна часовника си. Имаше по-малко от трийсет минути да почисти помещенията. След поставянето на устройствата му оставаше само да върне количката в складовата стая и да се качи на повърхността. Когато избухнеха експлозиите, той щеше да е на портала и да се измъкне в настъпилата суматоха. Отвори вратата и бутна количката вътре. Тази стая без прозорци му беше служила за убежище почти цяла година. В момента, в който комплексът се опразнеше и се задействаха експлозивите, той щеше да затвори тази страница от живота си и да свали маската на иранеца Мошен Норврастех. И отново, макар и не веднага, щеше да си бъде отново израелецът Адам Шошан. Шошан обаче стигна до извода, че характерите на двамата човека не се различаваха много един от друг.

В подобни мигове той изпитваше най-силни вътрешни противоречия. Когато се тревожеше за всичките мили и добри хора, с които се беше запознал, и за съдбата им след взрива. Шошан се чувстваше гузен, задето трябваше да изтегли напред часа на експлозията. От щаба му бяха заявили ясно и категорично, че искат комплексът да се срути през деня. Не само искаха да направят на пух и прах ядрения обект, но и да унищожат научния потенциал на иранската ядрена програма. Колкото повече хора се намираха на работните си места и в лабораториите под земята, когато избухнеше бомбата, толкова по-добре щеше да е за Израел.

Шошан не се изненада от заповедта да причини максимални щети на противника. Самият той беше корав човек, неведнъж принуждаван да дава заповеди, заради които някои биха го обвинили в безсърдечие. Откакто обаче беше получил нареждането от Тел Авив, той по цели нощи лежеше буден в леглото и се опитваше да измисли начин как да заобиколи исканията на началството. Тук в комплекса се беше запознал с някои много мили и любезни хора, сред тях разбира се имаше и изпълнени с омраза антисемити, но повечето с нищо не се различаваха от неговите съседи и колеги в Израел. Несправедливо и нечестно беше те да загинат, само защото служат на един религиозен фанатичен режим.