Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 17

Гарет влезе в просторната пилотска кабина с безгрижна самоувереност, заслепен от собствената си нетърпеливост. За него бе направо немислимо да чакаш, ако искаш да направиш нещо. Той отиде на левия борд и мина по тясната пътека, водеща към платформата за плуване. Подпря се на парапета с ръка и заслиза по стъпалата. Колената и гърбът му бяха като сковани. Когато накрая слезе на широката платформа, Гарет се обърна надясно както винаги правеше.

Доближи се до ръба и застана над водата. Няколко пъти присви колене и дори се прозя, докато чакаше простатата си да освободи пикочния му мехур. Загледан в залива и светлините на малкия град, той долови леко поклащане под краката си. Понечи да обърне главата си назад, но успя да мръдне само на сантиметър, когато някой му запуши устата с длан в кожена ръкавица. Поиска да извика, но от устата му излезе само тихо скимтене. Почувства топлината на диханието на нападателя върху дясното си ухо и тогава непознатият, почти шепнешком, изръмжа:

— Само да си гъкнал и ще ти пречупя врата като клечка за зъби.

6.

Исфахан, Иран

Адам Шошан зави с количката зад ъгъла и започна да брои крачките си. За щастие дългият коридор беше празен. Бързо откри знака, който собственоръчно беше отбелязал с молив върху стената на височината на кръста. Разгъна малката си стъпенка, бръкна под количката и извади оттам една метална кутия. Издърпа восъчната хартия и оголи залепващата повърхност на устройството. Огледа се назад, с куцане се качи на стъпенката и здраво залепи устройството за стената. Нямаше никакво време за губене. Адам слезе, сгъна стъпенката, качи я най-отгоре на количката и продължи по пътя си.

Никой не предполагаше, че мисията на Шошан ще претърпи такива коренни промени. Той беше изпратен да шпионира в най-класическия вид на това занимание. Задачата му беше да събира разузнавателна информация за ядрения комплекс в Исфахан и нищо повече. И не биваше да поема никакви ненужни рискове. Само да следи кой влиза и излиза и по кое време. Трябваше да състави досиета на най-значимите учени, но най-важното, трябваше от първа ръка да разбере какъв е капацитетът на центрофугата за обогатяване на уран, изградена дълбоко под земята. Впоследствие на военновъздушните сили им хрумна нещо и те отправиха една допълнителна молба. По възможност те искаха да хвърлят око върху чертежите на обекта. В края на краищата върху тях щеше да се падне задачата да го унищожат и с колкото по-конкретни данни разполагаха, толкова по-големи щяха да са шансовете им за успех.

Шошан получи категорични заповеди да действа предпазливо, да не прибързва и да се стреми да предава точна информация. Това не беше операция с бързо проникване и изтегляне. Хората от оперативния отдел в Мосад изчислиха, че ще трябва да остане в страната най-малко една година. Шошан прие всичко това с чест и чувството, че изпълнява дълга си към родината. Всеки път, когато маниакално обсебеният ирански президент се появяваше по телевизията и изказваше желанието си да види Израел, пометен от ядрена експлозия, Шошан си даваше сметка колко много зависеше от способността му да мине за персиец.