Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 128

Мъжът погледна само за секунда и тъй като ръцете му бяха вързани и не можа да закрие очите си с длан, пак ги затвори. Рап вдигна фотоапарата към лицето на пленника и го фотографира. Полароидът щракна и веднага изплю почти проявената фотография. Рап се наведе и с главата си засенчи лампата на тавана.

— Отвори очи — каза му той, този път на английски.

Мъжът бавно се подчини.

— Къде я отведоха?

Мъжът стисна устни, сякаш отново се канеше да се изплюе.

Този път Рап го изпревари. Десният му юмрук се стовари право в устата на нещастника. Онзи се изкашля и изплю кръв и един счупен зъб.

Рап изчака няколко секунди, след което с любезен и спокоен тон добави:

— Добре, ами тогава ще трябва да го направим по трудния начин. Но знай, че ще ми кажеш. Непременно ще ми кажеш.

Мъжът изплю кървава храчка и отвърна:

— Майната ти.

Рап се изсмя и се наведе по-близо.

— Нека да ти разясня как ще стане. Ще започна като ти клъцна лявата топка… а после ще ти отрежа и дясната.

Мъжът затвори очи.

— И ако и тогава не ми кажеш… Няма да издържиш още дълго. Повярвай ми. Ще си изпееш всичко, което знаеш, защото никой нормален мъж не би искал да му отрежат онази работа и да му я натикат в гърлото.

Рап се изправи и когато пленникът отвори очи, той направи още една снимка. Почти веднага след това отвъд вратата се разнесоха викове и писъци на мъчителна болка. Без да каже нито дума повече, Рап се обърна и излезе.

43.

Ормузкият проток

Халбърг седеше в креслото си, подпрял лакти на облегалките и сплел пръсти под брадичката си. Бяха изминали половината канал и досега нямаше никаква следа от „Юсеф“. Не че Халбърг очакваше да открият лесно иранската подводница. При непрекъснатото движение на супертанкери в двете посоки акустичната ситуация беше ужасна. Като се добавеше към това и потокът от товарни кораби от най-различни видове и размери, рибарски и туристически съдове, сонарът беше безпомощен. Все едно да се опиташ да чуеш какво ти казват по мобилния телефон, докато си на първия ред по време на рок концерт. И въпреки всичко никой не се оплакваше. Хората просто си вършеха работата по възможно най-добрия начин.

Халбърг стана, отиде в сонарното помещение и забеляза угриженост по лицето на единия от операторите. Петимата имаха на главите си звукоизолиращи слушалки, за да не им пречат разговорите, които се водеха в Центъра за управление и контрол. Капитанът отпи от кафето си. Погледът му остана прикован към Луис Съливан или Съли както му викаха членовете на екипажа. Той беше определено най-добрият оператор на сонар на борда на подводницата. Щом той изглеждаше угрижен, значи навън ставаше нещо необичайно, а значи и Халбърг имаше повод за угриженост и тревога. Той изчака да види как ще реагира Съли. Дали ще кимне и после по устните му бавно ще се разлее доволна усмивка. Той винаги правеше така, когато локализираше особено труден контакт.