Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 126

— Ще се престоря, че не съм чул това, което току-що каза и ще си го обясня с факта, че си под силен стрес.

— Не се отричам от думите си, Чарли. Когато всичко свърши, ако медиите те погнат, съм готов с удоволствие да поема цялата вина. А сега ме извини, но трябва да си сложа белите ръкавици и да попитам тези типове дали желаят да се възползват от правото си на адвокат.

Рап прекъсна разговора точно когато „Хамърът“ забави скорост и спря пред резидентурата на ЦРУ.

Шофьорът хвърли поглед към Рап и му каза:

— Това е третата ми командировка тук. Де да можеше повече хора във Вашингтон да мислят като вас.

— И на мен ми се иска да беше така. — Рап слезе от джипа и изчака войниците да разтоварят пленника, който беше пътувал с тях. Рап беше разделил тримата. Командирът, който говореше персийски, натовари в „Страйкъра“, ченгето, завързано за носилка, постави в задната част на втория „Хамър“, а редовият боец на милицията, когото беше пратил в безсъзнание с ритник в главата, пропътува разстоянието заедно с него. Рап вече трескаво умуваше каква стратегия да избере. Трябваше да изстиска и изтръгне информацията от тези типове, колкото се може по-бързо. С обикновен бой едва ли щеше да успее. Поне не и в краткосрочен план. Ако разполагаше с няколко дни, можеше да ги поизтощи, но в момента времето беше лукс, който не можеше да си позволи. Трябваше да измисли нещо по-хитро и оригинално.

Не можеше да каже със сигурност колко дълго би се държала Кенеди и не искаше да се стига до там. Нещата бяха на лична основа. Самият Рап беше изтезаван преди години. Той отчаяно искаше да й спести болката, страданието и унижението. Неусетно се замисли, че за жена изпитанието беше много по-тежко и се опита да прогони от съзнанието си мрачната мисъл. Сега трябваше да се концентрира върху конкретните стъпки по намирането й, а не да изпада в паника и тревога. И нямаше и секунда за бавене.

Пристигнаха още два „Хамъра“. Рап позна командира на базата генерал Гифърд, който слезе от водещия джип. Генералът беше в пълна бойна екипировка, включително с каска на главата. Той веднага се насочи към Рап.

— Вдигнал съм разузнавателни хеликоптери във въздуха. Задействал съм и три „Предитъра“, а два „Рийпъра“ са на път от Багдад. В града се влиза от четири главни пътища, шест второстепенни. Сто и първа въздушнодесантна дивизия е пристъпила към организирането на пътни контролно-пропускателни пунктове по всичките десет шосета и магистрали.

— А реката?

— Погрижили сме се и за нея, на север и на юг — отвърна той с отсечения си военен маниер. — В момента мобилизираме всички налични войници и ги изпращаме на улицата. С нещо друго мога ли да помогна?

Рап си припомни разговора, който преди малко беше провел с О’Брайън.

— Да. — Той посочи с палец към тримата пленници с качулки на главите. Единият от тях можеше да върви сам, докато другите двама бяха на носилки. — Тези мъже с чувалите на главите… не си ги виждал никога… ясно?

Гифърд погледна към пленниците, после отново към Рап. Поколеба се за миг, обмисляйки евентуалните последици. После бързо кимна и отвърна: