Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 129

Мина минута. Две. Халбърг стоеше неподвижно и само от време на време отпиваше от кафето си. Капитанът реши да почака още малко и премести вниманието си върху тактическия екран. Преди да се влее в Персийския залив, каналът правеше рязък завой на запад, принуждавайки съдовете да забавят скоростта. Халбърг беше задал курс по вътрешната страна на канала. Ако „Юсеф“ се криеше зад първия кораб на разстояние шейсет или повече метра, те имаха добри шансове да я локализират в момента, в който тя завиваше и се покажеше пред танкера, който я разделяше от „Вирджиния“.

Халбърг хвърли поглед към сонарната станция точно когато Съливан вдигна глава от екрана и се обърна към него. Това не беше добър знак. Капитанът се вторачи въпросително в оператора, който беше отместил обемистата слушалка от лявото си ухо.

— Какво има, Съли?

— Засякохме „Сабалан“ да излиза от пристанището.

Халбърг кимна. Самият той беше забелязал сигнала на кораба върху екрана на широкосекторния сонар. „Сабалан“ беше произведена във Великобритания фрегата, клас „Воспър“ Модел V, която беше свалена от въоръжение на британския флот през 1972 г. През 1988 г. един щурмови A-6 „Интрудър“ от самолетоносача „Ентърпрайз“ хвърли по фрегатата двеста и петдесеткилограмова бомба. Акцията беше в отговор на натъкването на „Самюъл Робъртс“ на иранска мина, която проби четириметрова дупка в борда на американския боен кораб. Вместо да позволи на флота да довърши и потопи „Сабалан“, тогавашният министър на отбраната Франк Карлучи предпочете да пощади иранската фрегата. Корабът беше изтеглен от влекачи в пристанището и ремонтиран. След като беше оцелял от атаката на американците „Сабалан“ се превърна в национална реликва за иранците.

— Нищо необичайно. Кръстосва залива със стандартната скорост от петнайсет възела. Преди около пет минути обаче двигателите й „Ролс Ройс“ направо зареваха. Фрегатата продължава да набира скорост и ако поддържа сегашния си курс, вероятно ще се опита да се промъкне между двата контейнеровоза.

— Мислиш, че ще застане над „Юсеф“ и ще помогне на подводницата да изчезне, когато прекосят канала ли?

— Това си мислех преди пет минути. Няма как да съм сигурен, капитане, с всичките тези шумове наоколо, но според мен, „Юсеф“ изхвърля вода от баластните резервоари. Дори си мисля, че е излязла на повърхността.

— Сигурен ли си? — с неприкрита изненада попита Халбърг.

— Вярно е, че съм си майтапчия, но никога не бих се пошегувал с подобно нещо.

Халбърг огледа залата. Стрилзък и щурманите ги гледаха с интерес. Капитанът отново се обърна към Съливан: