Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 125

Халбърг реши да преглътне гордостта си.

— Колкото по-скоро ги предупредим, толкова по-добре.

— Още един път съжалявам, капитане.

Халбърг махна с ръка.

— Сигурен съм, че ще я намерим, щом излезе от другата страна на канала. Тогава ще застанем зад нея и няма да я изпускаме от очи, за да сме сигурни, че ще се държи послушно.

42.

Мосул, Ирак

Рап погледна през дебелото предно стъкло на бронирания „Хамър“. Влизаха в базата през главния портал. Той беше вдигнал сателитния телефон до ухото си и на лицето му беше изписано напрежение. По-голямата част от оперативната група за бързо реагиране все още се намираше на мястото на нападението. Участваше в отцеплението на района и в събирането на труповете. Рап беше реквизирал временно един „Страйкър“ и два „Хамъра“ за да откарат него и пленниците в базата, за да може да пристъпи към разпитите незабавно.

— Чък, — обърна се той към човека от другата страна на линията — тук е като в Дивия Запад. Нямам никаква идея кой я отвлече. Но възнамерявам да разбера и когато открия виновниците, съдбата им няма да е никак розова.

— Мич, — отвърна заместник-директорът на ЦРУ — умолявам те като приятел, върни я. В противен случай ще ни подлудят. Всеки един политик или журналист във Вашингтон ще се заеме да разнищва не само отвличането, но и последващите ни действия.

— И ще им кажа да вървят на майната си.

— Мич — Чарлз О’Брайън въздъхна — точно тази нагласа и поведение ще ти навлекат големи неприятности.

— Нека да сме наясно, Чък. Не искам да слушам повече за моята нагласа или поведението ми. Не искам никой да ми виси на главата и да поставя под съмнение действията ми. Разполагаме с не повече от двайсет и четири часа преди да я пречупят. Тук няма място за игра по правилата. Те откриха гангстерска война срещу нас. Не ми пращай аналитици от Багдад. Трябват ми трошачи на кости, хора, които избиват вратата с крак и после ритат по задника мръсника, докато не проговори.

— Мич, мисля, че трябва да се спреш и да обмислиш добре какво ще предприемеш. Аз ще съм в Белия дом в…

— Те ще я изтезават! — изръмжа Рап.

— Мич — О’Брайън отново въздъхна — никой от нас не иска това да се случи, но не можеш да се държиш като каубой. Трябва да…

— Не ми казвай какво да правя! — изкрещя Рап в телефонната слушалка. — Ти и всички останали във Вашингтон вземете да си напъхате миризливите глави в пясъка за следващите двайсет и четири часа и ме оставете да направя каквото трябва, за да я върна.

— Няма да стане. Не мога да ти позволя да го направиш.

— Тогава по-добре си вземи отпуск.

— В момента си под впечатлението на случилото се и си пристрастен. Трябва да се спреш и да се охладиш… не забравяй, че има закони.

— Май говорим на различни езици. Ти си свободен да се покриеш и спасиш кожата си, Чарли. — Рап поклати сърдито глава и добави: — Но аз още си спомням времето, когато работеше с партньор. Когато действаше като оперативен разузнавач. А сега гледам, че си се превърнал в поредния клатещ си краката чиновник-женчо.

Последва дълго мълчание и накрая О’Брайън отвърна: