Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 14

Повечето хора по света си имат изградени навици и Гарет не правеше изключение. Той обичаше да започва деня си с няколко чаши много силно черно кафе и вечер да го приключва с бутилка (понякога две) „Шардоне“. Тези навици и увеличената му простата правеха неизбежен нощния му ритуал. Той се будеше всяка нощ между три и шест часа, за да облекчи мехура си. Достатъчно беше да намали кафето и виното, но Гарет не обичаше да се лишава от удоволствията си. Според неговия начин на мислене проблемът не беше в нощното му ставане, за да се изпикае, а в трудното му заспиване после. Чудодейната рецепта беше в спането на вода. Когато беше на сушата, той почти никога не можеше да се наспи нощно време като хората. На вода обаче можеше да се облекчи колкото пъти изискваше издутата му простата, а лекото люшкане на вълните му гарантираше стопроцентно заспиване.

Другото предимство на плаването с яхта беше в уединението, което то предоставяше. Колкото повече Гарет остаряваше, толкова повече стигаше до извода, че не обича хората. За него повечето бяха дразнещи и противни създания, но дори и приятните с времето му омръзваха. Беше натрупал състоянието си, помагайки на мъже и жени да бъдат избирани на държавни постове. Професионални чаровници, които бяха готови да променят привидно нрава си, за да угодят на всеки потенциален избирател. Тези хамелеони дори намираха начин да му влязат под кожата. След време обаче тяхната престорена нагласа „всичко знам и всичко мога“, както и политически коректните им речи ставаха нетърпими. В душата си Гарет беше сприхав и избухлив човек, който беше убеден, че хората се водят в действията си единствено от егоистичните си интереси.

Евангелистът говореше за любовта си към Христос не от благоговение към Спасителя, а от потребността му другите да го ценят и да го слушат. Гарет беше срещал в живота си твърде много холивудски типове, които тръбяха наляво и надясно желанието си да спасят майката Земя, а в същото време се кътаха в някое от няколкото си имения, простиращи се върху декари земя, в които те бяха единствените обитатели. Наистина ли вярваха в глобалното затопляне или просто бяха безподобни лицемери? В града и така имаше достатъчно „набожни“ шарлатани, но повечето от тях просто искаха да бъдат приети и да се утвърдят в обществото, да бъдат смятани за просветлени, интелигентни и състрадателни. Гарет не изпитваше такава потребност. Той желаеше одобрението на хората колкото и силен ритник в слабините.

Тази представа го накара да се усмихне. Той беше напълно доволен от начина, по който се беше развил животът му. Особено предвид хода на събитията само преди една година. Току-що беше приключил втората си успешна президентска кампания. Беше организирал една от най-великите изборни победи в историята на страната, което го изпълваше с чувство за всесилие. Изковаване на победа — това беше може би най-точното определение за неговия труд, но той нямаше намерения да се връща към миналото.