Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 71
Иън Ранкин
Ребус се изправи.
— Никакви сделки — заяви той. — Лично аз ще бъда щастлив, ако изтриеш и двамата от лицето на света. Ще подскачам от радост край ринга и ще викам „Ура!“
— Забравяш какво става край ринга. — Кафърти разтри бавно слепоочия. — Има опасност да се оплискаш с кръв.
— Нямам нищо против — нали няма да е моята!
Кафърти се разсмя от сърце.
— Грешка. Ти не спадаш към зрителите, Сламено плашило. Не е в природата ти.
— Май си решил да увеличиш броя на любителите-психолози.
— Едва ли — сви рамене Кафърти. — Но знам какво вълнува хората.
Книга трета
„Покрий лицето ми,
когато животните плачат…“
12.
Ребус седеше в шефския офис. Стрелките на часовника му показваха девет и петнайсет: не бе спал и час. Висял беше в болницата през нощта: оперираха Сами, говореха нещо за наличие на съсирек кръв. Тя бе все още в безсъзнание, все още в „критично състояние“. Обадил се беше на Рона в Лондон и тя му каза, че взема първия влак за Единбург. Дал й бе номера на мобифона, за да му се обади веднага щом пристигне. Тя го заля с порой въпроси… в гласа й се блъскаше отчаяно набъбващ поток от сълзи. Затърси някаква все още блещукаща останка от чувство към нея у себе си, но се спъваше само в студената пепел на забравата. Ричард и Линда Томпсън: „Изсушени и умрели.“
Обади се и на Майки и той обеща да прескочи до болницата по някое време днес. Толкова за семейството. Имаше и други хора, на които би могъл да се обади: например Пейшънс, с която имаше интимни отношения известно време… и освен това хазяйка на Сами, преди тя да се премести и да заживее самостоятелно. Не го стори. Знаеше, че сутринта ще се обади в офиса на Сами — записа си го в бележника, за да не забрави. И после набра номера на апартамента на Сами и съобщи новината на Нед Фарлоу.