Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 69

— Искам да я прибера от улицата — обяви Ребус. Таравич се вторачи в него, малки черни зеници, извор на бездънна тъмнина.

— Томи Телфорд ще си гледа ли бизнеса свободно? — запита той накрая и адвокатът му едва не се задави.

— Знаеш, че не мога да го обещая — отговори Ребус. — Освен това не съм аз тоя, от когото трябва да се безпокои.

— Предай съобщение на приятеля си и скъсай с него.

В този момент Ребус разбра, че Таравич имаше предвид Кафърти. Телфорд го беше уведомил, че е човек на Кафърти.

— Смятам, че мога да го направя — отговори той.

— Тогава направи го — нареди Таравич.

— А Кандис?

— Ще видя какво мога да направя. — Таравич плъзна ръце в джобовете на сакото си. — Хей, Мириам, изглеждаше по-добре в онова червеното от две части.

Изсмя се нагло, обърна им гръб и се отдалечи.

— Влизай в колата — изсъска Кенуърти. Ребус я послуша. Тя нервничеше, изпусна ключовете, наведе се да ги търси.

— Какво има?

— Нищо!

— Червеният костюм от две части ли?

Погледна го гневно.

— Нямам такъв. — Тя обърна колата, натискайки спирачки и скорости с повече сила от нужната.

— Не разбирам.

— Миналата седмица си купих червено бельо… сутиен и бикини. — Тя натисна яростно педала за газта. — Част от игричката му.

— Не само ние ги държим под око — въздъхна той, давайки си сметка едва сега кой бе предавал уроци на Телфорд. Запита за гробището за коли малко по-късно.

— Притежава го. Има машина за пресоване на колите, но обича да играе с тях, преди да ги предаде за обработка. Ако му се изпречиш на пътя, заварява предпазния ти колан. — Погледна го, замълча многозначително. — И ти ставаш част от играта му.

* * *

Никога не се ангажирай емоционално: това беше златното правило. А Ребус го нарушаваше практически при всеки случай, върху който работеше. Вероятно приемаше така навътре хорските трагедии просто защото нямаше личен живот. Той живееше само чрез другите хора.

Защо се ангажира така силно с Кандис? Заради физическата прилика със Сами ли? Или защото тя като че ли се нуждаеше точно от него? Как само се притисна към крака му оня първи ден… Беше ли се поддал, беше ли пожелал — поне за малко — да бъде нечий рицар в искрящи доспехи — истински герой, не посмешище?

Джон Ребус: пълно фалшименто, форма без съдържание.

Телефонира на Клейвърхаус от колата и го осведоми за развитията с Кандис. Клейвърхаус го зауспокоява.

— Благодаря — почти го прекъсна Ребус. — Сега вече се чувствам много по-добре. Слушай, кой е доставчикът на Телфорд?

— Доставчик на какво? На дрога ли?

— Да.

— Това е въпросът. Върти търговия с Нюкасъл, но не сме сигурни кой купува и кой продава.

— А ако Телфорд е продавачът?

— В такъв случай има добре разработен канал от континента.

— Какво е мнението на Отдела за наркотици?

— Отрицателно. Морският транспорт предполага и транспорт по суша. Много по-вероятно е да купува от Нюкасъл. Таравич е лицето с контакти в Европа.

— Чудя се и се мая за какъв дявол му е тогава Томи Телфорд…

— Джон, направи си едно добро, изключи за пет минути поне.