Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 38

— Остави ли голям бакшиш?

Превзета усмивка.

— Инспекторе, някои тайни са свещени и неприкосновени.

— Предлагам да прибавим тези две думи и към този разговор. Какво ще кажете?

Малахайд кимна и погледна Кандис.

— Тя е проститутка, нали? Така си помислих и тогава. — В тона му ясно прозвуча нотка на отвращение. — Ти си малка уличница, нали?

Кандис се втренчи в него, после погледна Ребус за помощ и накрая каза няколко думи, които никой не разбра.

— Какво каза? — запита Малахайд.

— Каза, че веднъж е имала чукач, който изглеждал точно като вас. Карал я да го бие с железен стик за голф.

Малахайд затръшна вратата на офиса зад тях.

6.

Ребус телефонира на Клейвърхаус от стаята на Кандис.

— Може да е нещо, а може и да е едно голямо нищо — изкоментира Клейвърхаус, но не успя да преметне Ребус: заинтригуван беше и още как! Добър знак — колкото по-дълго се интересува от Кандис, толкова по-дълго ще се държи за нея. Ормистън беше на път към мотела, за да поеме дежурството там.

— Питам се как, по дяволите, Телфорд се намърдва в тази област?

— Добър въпрос — подаде Клейвърхаус.

— Доста настрани от известната му област на действие, нали?

— Известната на нас.

— Разкарване на представители на японски компании…

— Може би смята да доставя техни игрални автомати.

Ребус поклати глава.

— Бродя в гъста мъгла.

— Джон, припомням ти, че проблемът не е твой.

— Щом като казваш. — На вратата се почука. — Изглежда, Ормистън е вече тук.

— Невъзможно. Той току-що тръгна.

Ребус се взря напрегнато във вратата.

— Не затваряй!

Остави бавно слушалката върху нощното шкафче. Почукването се повтори. Кандис прелистваше някакво списание на дивана. Ребус й направи знак да отиде в банята. После се примъкна безшумно до вратата и залепи око на шпионката. Жена: администраторката от дневната смяна. Отключи вратата.

— Да?

— Писмо за съпругата ви.

Вторачи се в малкия плик, който тя се опитваше да натика в ръцете му.

— Писмо — повтори ненужно тя.

Върху плика нямаше име, нито адрес или пък марка. Ребус го взе и го вдигна срещу светлината. Вътре имаше само един лист хартия и нещо твърдо, плоско и квадратно — вероятно снимка.

— Някакъв мъж го предаде на рецепцията.

— Кога?

— Преди две или три минути.

— Как изглеждаше?

Тя сви рамене.

— Висок, късо подстриган, кестенява коса. Костюм и куфарче.

— Как разбрахте за кого е писмото?

— Каза, че е за чужденката и я описа подробно.

Ребус не снемаше втренчен поглед от плика.

— Добре, благодаря — промърмори той, затвори вратата и се върна при телефона. Кандис бе излязла от банята.

— Какво става? — запита Клейвърхаус.

— Не знам. — Ребус пробва някои от написаните думи на глас. Кандис изтича към него, грабна листа от ръцете му, прочете бързо текста и избяга обратно в банята. — За Кандис обаче текстът има някакъв смисъл. Има и снимка. — Ребус се вгледа в нея. — На колене е и го духа на някакъв дебелак.

— Описание?

— Камерата не е проявила интерес към лицето му. Трябва да я измъкнем оттук.

— Изчакай Ормистън. Може да е само опит да те панират. Ако искаха да я отвлекат, самотно ченге в кола едва ли би представлявало сериозен проблем за тях. Две ченгета вече е нещо друго.