Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 37

Японците не бяха ли страстни комарджии?

Хвана Кандис за ръка и двамата тръгнаха към главната сграда. Откъм бара се носеше приятна мелодия — соло на пиано. Дъбова ламперия, огромни портрети на надути непознати. Няколко стари дървени стикове за голф, поставени зад стъклена витрина. Ребус се отправи към рецепцията, там обясни кой е и какво иска. Администраторката се обади по телефона, после ги поведе към офиса на главния изпълнителен директор.

Посрещна ги Хю Малахайд, плешив, слаб човек, преполовил явно петото си десетилетие. Лекото му заекване се усили след първия въпрос на Ребус. Повтори го, създавайки впечатление, че гледа да спечели време.

— Дали сме имали японски гости напоследък? Да, имаме някои редовни играчи.

— Говоря за трима души, обядвали тук преди две или три седмици. Придружени са били от трима или четирима шотландци. Вероятно са дошли с „Рейндж Роувър“. Масата им е била резервирана от името на Телфорд.

— Телфорд ли?

— Томас Телфорд.

— А, да… — Малахайд определено беше притеснен.

— Познавате ли господин Телфорд?

— До известна степен.

Ребус се наклони едва забележимо напред.

— Продължавайте.

— М-м-м, той е… Вижте, има сериозна причина за моята сдържаност. Не искаме това да се разчуе.

— Разбирам ви.

— Господин Телфорд действа като посредник.

— Посредник ли?

— В договарянето.

Ребус загря най-сетне за какво става въпрос.

— Японците искат да купят „Пойнтигам“, така ли?

— Инспекторе, аз съм само управител. Отговарям за ежедневния бизнес тук.

— Вие сте главен изпълнителен директор.

— Но без личен дял в клуба. Отначало истинските собственици не искаха да продават. Но получиха изключително добро предложение. Освен това потенциалните купувачи, би могло да се каже, че са много настоятелни.

— Имаше ли заплахи, господин Малахайд?

Изглеждаше ужасен.

— Какви заплахи?

— Забравете го.

— Разговорите по продажбата не бяха враждебни, ако това имате предвид.

— И така, тези японци, които обядваха тук, са… какви?

— Представители на консорциума.

— А консорциумът е…

— Не знам. Японците са винаги много тайнствени. Предполагам, става въпрос за някаква голяма компания или поточно корпорация.

— Имате ли представа защо искат „Пойнтигам“?

— И аз съм се чудил защо.

— И до какъв извод стигнахте?

— Всеки знае, че японците обичат голфа. Би могло да е въпрос на престиж. Или може би смятат да открият някакъв завод в Ливингстън.

— И „Пойнтигам“ ще стане клуб за възстановяване и общуване към него, така ли?

Малахайд видимо притрепери при представата за такава една възможност. Ребус стана.

— Много ми помогнахте, господине. Да се сещате за нещо друго, което бихте могли да споделите с мен?

— Вижте, последното беше… надявам се, няма да злоупотребите с получената информация.

— Няма проблем. Някакви имена?

— Имена ли?

— На гостите ви през този ден.

Малахайд поклати глава.

— Съжалявам, но нямаме дори данните от кредитните им карти. Господин Телфорд плати в брой, както обикновено.