Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 20
Иън Ранкин
— От какво я защитавам?
В стаята затанцуваха странни гърлени звуци, изпълниха я с екзотиката на чуждата, далечна земя.
— Първо, от нея самата. А сега трябва да продължите.
— Да продължа да я защитавам ли?
— Казва, че сега я притежавате.
Ребус погледна учения, в момента вторачил поглед в раните по ръцете й. Кандис беше по блузка с къси ръкави, която падаше меко върху малките й гърди. Скръстила беше ръце, но драскотините и следите от порезни рани се виждаха прекалено ясно.
— Запитайте я дали сама се е наранявала. Колхун се загърчи с превода.
— Свикнал съм с литературния език и филмите, не с… ъ-ъ-ъ…
— Какво отговори?
— Тя го е правила.
Ребус я погледна и тя кимна бавно с виновен вид.
— Кой я е пуснал на улицата?
— Не ви разбирам.
— Кой е сводникът й, мениджърът й.
Последва нов кратък диалог.
— Твърди, че не разбира.
— Отрича ли, че е проститутка?
— Твърди, че не разбира.
Ребус се обърна към униформената полицайка, който присъстваше на разпита.
— Спряха две коли една след друга и тя говори с шофьорите. Ония от колите, изглежда, не харесаха предлаганата стока.
— Как така е „говорила“, след като няма понятие от английски език?
— Има си начини.
Ребус погледна Кандис. После заговори ясно и бавно.
— Обикновено чукане петнайсет, двайсет за духане. Без презерватив още пет. — Замълча за миг. — Колко е анално, Кандис?
Бузите й почервеняха.
— Не е литературен английски, доктор Колхун, но повече от ясно е, че някой я е научил на няколко полезни изречения. Достатъчно за улицата. Попитайте я как се е озовала тук.
Колхун първо избърса потта от лицето си и тогава преведе въпроса. Кандис отговори с наведена глава.
— Казва, че е избягала от Сараево в Амстердам и оттам — в Англия. Първият й спомен от Англия е свързан с много мостове.
— Мостове ли?
— Престояла е там известно време. — Колхун изглеждаше потресен от разказа й. Подаде й кърпичка, за да избърше очите си и тя го възнагради с усмивка. После погледна Ребус.
— Гладна ли си? — запита я той и потри многозначително корем. Тя кимна и пак се усмихна. — Ще прескочиш ли до стола? — обърна се той към Шарп. Тя обаче се втренчи в него, без да помръдне: явно не искаше да излезе от стаята. — Вие ще искате ли нещо, доктор Колхун?
Той отказа, но Ребус поръча още една чаша кафе. Когато Шарп все пак излезе, той погледна Кандис и помоли Колхун да я запита как е дошла в Единбург.
Колхун зададе въпроса, после търпеливо изслуша дългия отговор, записвайки си от време на време нещо на лист хартия.
— Казва, че не е видяла много от града с мостовете, за който спомена. Държали са я затворена, понякога са я водили на разни срещи. Моля за извинение, инспекторе, лингвист съм, но не познавам добре разговорния език и разните жаргони.
— Спокойно, справяте се много добре.
— Ползвали са я като проститутка, доколкото разбирам. Един ден са я натикали отзад в някаква кола и тя остава с впечатление, че я водят в друг хотел или офис.
— Офис ли?
— Доколкото разбирам от описанията й, част от нейната… ъ-ъ-ъ… работа е ставала в офиси. Както и в частни апартаменти и къщи. Но най-вече в хотелски стаи.