Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 22

— Колко време ще я задържим?

Ребус сви рамене.

— Какво да докладвам на шефа си?

— Насочвай всички въпроси към детектив-инспектор Ребус — отвърна той, посягайки към дръжката на вратата.

— Страхотен бяхте.

Той се спря.

— Какво?

— Имам предвид знанията ви за ценоразписа на проститутките.

— Само си вършех работата — усмихна се той.

— Един последен въпрос.

— Да?

— Защо това специално отношение? Коя е причината?

— Добър въпрос — отвърна Ребус след кратка пауза, отвори вратата и влезе при Кандис.

Знаеше отговора — знаеше го ясно, от самото начало. Тя приличаше на Сами. Изтрий грима и сълзите й, облечи я в прилични дрехи — и тя ще се превърне в неин образ и подобие.

Млада, изплашена до смърт жена.

А той би могъл да й помогне — може би.

— Как да те наричам, Кандис? Кажи ми истинското си име.

Тя хвана ръката му и отпусна лице върху нея. Ребус посочи към себе си.

— Джон — произнесе той ясно.

— Дон.

— Джон.

— Шон.

— Джон. — И двамата се усмихваха един на друг.

— Джон.

Той кимна.

— Правилно. А твоето име? — Насочи пръст към нея. — Как се казваш?

Светлинката в очите й помръкна.

— Кандис — промълви тя след кратка пауза.

4.

Ребус не бе говорил с Томи Телфорд досега, но знаеше много добре къде може да го открие.

„Флинт Стрийт“ бе до университета и свързваше „Кларк Стрийт“ и „Бъклу Стрийт“. Много от магазините вече бяха щракнали катинара, но безистенът с казиното въртеше буен бизнес: от „Флинт Стрийт“ Телфорд снабдяваше с игрални автомати под наем кръчми и клубове в целия град. „Флинт Стрийт“ беше пулсиращото сърце на източната му империя.

Доскоро правото за пласиране на стоки в този район принадлежеше изцяло на Дейви Доналдсън, но той неочаквано напусна бизнеса „по здравословни причини“ и се изпари като дим. Изразил се беше пределно точно: ако Томи Телфорд иска нещо от теб и ти не побързаш да се огънеш, хороскопът на здравето ти може внезапно да се промени много отрицателно. Сега Доналдсън се криеше някъде — не от Телфорд, а от Големия Гер Кафърти, към когото бе поел задължение да задържи района, докато последният излезе от затвора „Барлини“. Говореше се, че Кафърти управлява подземния свят на Единбург много по-резултатно иззад стените на затвора, но действителността — както природата — не приема празното пространство и ето, сега Томи Телфорд и момчетата му се вихреха из града.

Телфорд идваше от Фъргъсли парк в Пейсли. Присъединява се към местната банда на единайсет; бил е само на дванайсет, когато полицията за пръв път проявява интерес към него във връзка с поредица от срязани автомобилни гуми. Двамата полицаи, разследващи случая, го намират заобиколен от другите членове на бандата, почти всички по-големи от него на години, но без съмнение водачът е бил той.

Бандата му растяла заедно с него и успяла да откъсне значителна част от гангстерското пространство на Пейсли: наркотици, проституция, изнудване. Притежавал дялове в казина, видеомагазини, ресторанти и транспортна фирма, както и недвижим имот, превръщащ го в хазяин на няколко стотици хора. Направил безуспешен опит да се вмъкне в Глазгоу, пробвал и на други места. Носеха се приказки, че се е сближил с някакъв гангстер от Нюкасъл. Никой не можеше да си спомни друг пример на такъв бърз напредък в престъпния свят от времето на дните, когато Лондонската банда наемаше биячите си от „Големия Артър“, царят на подземния свят в Глазгоу.