Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 21
Иън Ранкин
— Къде са я държали?
— В къща. Разполагала е със спалня, където я заключвали. — Колхун щипна нервно носа си. — Един ден я вкарали в оная кола и тя се озовава в Единбург.
— Колко време са пътували?
— Не може да отговори със сигурност. Спала е.
— Успокойте я, кажете й, че сега вече всичко ще е наред. — Ребус замълча за миг. — И я попитайте за кого работи тук.
На лицето й пак се изписа страх. Тя заклати глава, заговори със заекване, гърлените звуци се увеличиха. Колхун бе очевидно затруднен с превода.
— Отказва да отговори — обяви той най-сетне.
— Кажете й, че е в безопасност. — Колхун преведе. — Повторете го. — Докато Колхун превеждаше, Ребус се постара да представи на погледа й лице, внушаващо доверие. Тя импулсивно протегна ръка към него, той я пое и я стисна окуражително.
— Пак я попитайте за кого работи.
— Не иска да каже. Ще я убият. Чувала е разни истории…
Ребус смени тактиката и подхвърли име, добре известно на всички проститутки в града.
— Кафърти. — Тя не реагира. — Големия Гер. Големия Гер Кафърти. — Нищо. Той пак стисна приятелски ръката й. Имаше и друго име, доста нашумяло напоследък. — Телфорд. Томи Телфорд.
Кандис дръпна рязко ръката си и изпадна в луда истерия, която съвпадна с връщането на Шарп от столовата.
* * *
Ребус изпрати доктор Колхун до изхода на управлението, припомняйки си неволно, че точно такова едно изпращане преди няколко дни го бе сблъскало с Кандис и с личната й трагедия.
— Благодаря ви още веднъж. Надявам се, няма да имате нищо против да ви позвъня, ако пак имам нужда от вас, нали?
— След като се налага — отговори неохотно Колхун.
— За съжаление няма кой знае какъв избор на специалисти по славянски езици тук. — Ребус държеше в ръка визитката на Колхун с домашния му номер, написан отзад. Докато се ръкуваха, се сети за нещо друго: — Бил ли сте в университета, когато Джоузеф Линц е бил лектор по немски там?
— Да — отговори Колхун, когато се съвзе от изненадата.
— Познавахте ли го?
— Факултетите ни не бяха много близки. Срещал съм го на някои официални събирания, от време на време на някоя лекция.
— Що за човек е според вас?
Колхун премигна. Той упорито избягваше погледа на Ребус.
— Говори се, че е бил нацист.
— Знам. Нямам предвид настоящия момент, а миналото.
— Казах вече, не бяхме близки. Разследвате ли го?
— Само обикновено любопитство. Благодаря за отделеното време.
Върна се в управлението и видя Елън Шарп пред стаята за разпити.
— Какво ще правим с нея? — запита тя.
— Ще я задържим тук.
— С какво обвинение?
— Никакво. Ще го наречем „задържане за защита“.
— Тя знае ли го?
— На кого ще се оплаче? В целия град само един разбира езика й, а аз току-що го отпратих вкъщи.
— А ако се появи нейният човек?
— Смяташ ли, че ще го направи?
Тя се замисли за миг.
— Вероятно не.
— Разбира се, не. Наясно е, че рано или късно ще я пуснем, и ще я изчака навън. Сигурен е, че колкото и да ни се иска, няма да успеем да измъкнем нещо съществено от нея, тъй като не знае английски. Без съмнение тя е тук нелегално, така че ако проговори, какво можем да направим, освен да я изритаме от Англия? Телфорд не е глупак и не трябва да го подценяваме. Да използваш нелегални чужденки като проститутки — сладка работа, нали?