Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 21

— Къде са я държали?

— В къща. Разполагала е със спалня, където я заключвали. — Колхун щипна нервно носа си. — Един ден я вкарали в оная кола и тя се озовава в Единбург.

— Колко време са пътували?

— Не може да отговори със сигурност. Спала е.

— Успокойте я, кажете й, че сега вече всичко ще е наред. — Ребус замълча за миг. — И я попитайте за кого работи тук.

На лицето й пак се изписа страх. Тя заклати глава, заговори със заекване, гърлените звуци се увеличиха. Колхун бе очевидно затруднен с превода.

— Отказва да отговори — обяви той най-сетне.

— Кажете й, че е в безопасност. — Колхун преведе. — Повторете го. — Докато Колхун превеждаше, Ребус се постара да представи на погледа й лице, внушаващо доверие. Тя импулсивно протегна ръка към него, той я пое и я стисна окуражително.

— Пак я попитайте за кого работи.

— Не иска да каже. Ще я убият. Чувала е разни истории…

Ребус смени тактиката и подхвърли име, добре известно на всички проститутки в града.

— Кафърти. — Тя не реагира. — Големия Гер. Големия Гер Кафърти. — Нищо. Той пак стисна приятелски ръката й. Имаше и друго име, доста нашумяло напоследък. — Телфорд. Томи Телфорд.

Кандис дръпна рязко ръката си и изпадна в луда истерия, която съвпадна с връщането на Шарп от столовата.

* * *

Ребус изпрати доктор Колхун до изхода на управлението, припомняйки си неволно, че точно такова едно изпращане преди няколко дни го бе сблъскало с Кандис и с личната й трагедия.

— Благодаря ви още веднъж. Надявам се, няма да имате нищо против да ви позвъня, ако пак имам нужда от вас, нали?

— След като се налага — отговори неохотно Колхун.

— За съжаление няма кой знае какъв избор на специалисти по славянски езици тук. — Ребус държеше в ръка визитката на Колхун с домашния му номер, написан отзад. Докато се ръкуваха, се сети за нещо друго: — Бил ли сте в университета, когато Джоузеф Линц е бил лектор по немски там?

— Да — отговори Колхун, когато се съвзе от изненадата.

— Познавахте ли го?

— Факултетите ни не бяха много близки. Срещал съм го на някои официални събирания, от време на време на някоя лекция.

— Що за човек е според вас?

Колхун премигна. Той упорито избягваше погледа на Ребус.

— Говори се, че е бил нацист.

— Знам. Нямам предвид настоящия момент, а миналото.

— Казах вече, не бяхме близки. Разследвате ли го?

— Само обикновено любопитство. Благодаря за отделеното време.

Върна се в управлението и видя Елън Шарп пред стаята за разпити.

— Какво ще правим с нея? — запита тя.

— Ще я задържим тук.

— С какво обвинение?

— Никакво. Ще го наречем „задържане за защита“.

— Тя знае ли го?

— На кого ще се оплаче? В целия град само един разбира езика й, а аз току-що го отпратих вкъщи.

— А ако се появи нейният човек?

— Смяташ ли, че ще го направи?

Тя се замисли за миг.

— Вероятно не.

— Разбира се, не. Наясно е, че рано или късно ще я пуснем, и ще я изчака навън. Сигурен е, че колкото и да ни се иска, няма да успеем да измъкнем нещо съществено от нея, тъй като не знае английски. Без съмнение тя е тук нелегално, така че ако проговори, какво можем да направим, освен да я изритаме от Англия? Телфорд не е глупак и не трябва да го подценяваме. Да използваш нелегални чужденки като проститутки — сладка работа, нали?