Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 190

— За какво мислиш? — запита Кларк, прехвърляйки чудодейната пръчица от ръка в ръка.

— За следващата си цигара — и в ушите му звъннаха думите на Пейшънс: „най-щастлив, когато отрича.“

Чуха камиона, преди да го видят: нощната тишина бе прерязана като с нож от шумно сменяне на скорости. Свлякоха се бързо надолу, после се изправиха, когато той спря пред портала на предприятието и въздушните му спирачки изпищяха пронизително. Излезе охранител с бележник в ръка и заговори с шофьора.

— Пустия му Джак! Истински красавец в тая униформа! — подхвърли Ребус.

— Дрехите правят хората — отбеляза мъдро Кларк.

— Сигурна ли си, че шефът ти не е пропуснал нещо? — Имаше предвид плана на Клейвърхаус, според който, когато камионът премине портала, ще използват мегафон и ще покажат снайперистите на ония в кабината, като ги подканят да излязат с вдигнати ръце. Останалите ще останат заключени отзад. После ще ги накарат да изхвърлят оръжието си навън и да излязат оттам един по един.

Друг вариант предвиждаше да ги изчакат да излязат до един сами от камиона. Предимства на втория вариант: ще са наясно какво имат насреща си. Предимства на първия: по-голяма част от бандата ще останат напълно безпомощни в камиона отзад и полицаите ще се справят с тях по най-удобен начин в най-удобно за тях време.

Клейвърхаус бе наложил първия вариант.

Коли с номера и без номера следваше да се придвижат напред веднага след изключване на двигателя на камиона в двора на фабриката. Те ще блокират изхода и ще наблюдават шоуто в безопасност, докато Клейвърхаус овладее положението с мегафона си от прозореца на първия етаж, подкрепен от сплашващо присъствие на снайперистите от покрива и от прозорците на приземния етаж. Клейвърхаус наричаше тази част от плана: „Преговори с демонстрация на сила“.

— Джак отваря портите — съобщи Ребус, взирайки се през страничния прозорец.

Рев на двигател и камионът подскочи напред.

— Шофьорът май нервничи — забеляза Кларк.

— Или не е свикнал с този тип двигател.

— Вътре са.

Ребус се втренчи в радиото, внушавайки му да запращи, да се оживи. Кларк вече бе превъртяла ключа — само още едно превъртане — и двигателят ще зареве. Джак Мортън проследи с поглед камиона, после се обърна към редицата паркирани коли отсреща.

— Всяка секунда…

Стоповете на камиона проблеснаха за миг. Звук от активирани въздушни спирачки.

Радиото изстреля само една дума:

— Сега!

Кларк запали двигателя, даде рязко газ Още пет коли сториха същото. Облаци отработен газ се пръснаха внезапно в нощния въздух, а тишината бе раздрана от звук като при старт на множество състезателни коли. Ребус смъкна бързо стъклото, за да чува по-добре мегафона на Клейвърхаус. Колата на Кларк скочи напред и стигна първа до портала. И двамата изскочиха веднага от нея, използвайки я като щит между тях и камиона.

— Двигателят не е изключен! — изсъска Ребус.

— Какво?

Камионът! Двигателят му!

Понесе се гласът на Клейвърхаус, силно променен отчасти от нерви, отчасти от мегафона: