Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 14
Иън Ранкин
Ребус седна на бюрото си и разтри очи. Момичето беше все още живо, сега вече пенсионерка. Тримата мъже бяха мъртви, но са били живи по време на процеса в Бордо през 1953 година — разполагаше с резюмета от показанията им на френски. Много от материалите, пръснати по бюрото му, бяха на френски, а Ребус не разбираше този език. Наложи се да отиде до факултета за модерни езици на университета и там се свърза с Кирстин Мийд, преподавателка по френски, но знаеща и немски език — изключително полезно съчетание, тъй като част от документите бяха на немски. Ребус имаше само една страница на английски — кратко резюме на процеса, предадено от ловците на нацисти. Процесът започва през февруари 1953 година и трае един месец. На него присъстват само петнайсет души (шест немци и девет френски елзасци) от седемдесетте и пет мъже, разпознати като част от немската рота, вилняла във Вилфранш. Нито един от обвиняемите не е бил офицер. Един от немците получава смъртна присъда, другите — присъди между четири и дванайсет години затвор, но елзасците са били освободени веднага след процеса. (В Елзас е имало брожения и в усилието си да обедини нацията, правителството им дава амнистия.) Междувременно осъдените немци вече били излежали присъдите си.
Оцелелите от Вилфранш посрещат решенията на съда с ужас и отврат.
Още по-странно за Ребус бе участието на Англия в цялата история: в страната откриват двама немски офицери, участвали в масовото убийство, но съответните служби отказват да ги предадат на френските власти — вместо това ги екстрадират в Германия, където престъпниците живеят дълъг и спокоен живот. Ако Линцстек е бил хванат тогава, сега нямаше да се вдига тоя шум.
Политика, всичко бе резултат на политика. Ребус вдигна поглед и видя пред бюрото си Кирстин Мийд — висока, стройна, безупречно облечена, модно гримирана млада жена. Днес беше с костюм (полата едва докосваше коленете) и дълги златни обици. Отворила беше вече куфарчето си и вадеше сноп листи от него.
— Последните преводи — обяви тя.
— Благодаря.
Ребус погледна бележката пред себе си: „Нужно ли е пътуване до Корез?“ Фермерът беше изтъкнал, че ще получи пълна подкрепа. Погледна Кирстин Мийд и се запита дали бюджетът ще поеме и разноските на екскурзовод. Тя седеше пред него и в момента си слагаше очила за четене с модна рамка.
— Искате ли кафе?
— Днес съм малко напрегната, исках само да хвърлите поглед на този текст. — Тя постави два листа на бюрото му. Единият бе копие от доклад на немски, написан на пишеща машина.
— Наказателните мерки — прочете той — предизвикаха очебийно подобрение на морала и сега хората са забележимо по-дисциплинирани.
— Предполага се, че това е докладът на Линцстек до командира му — обясни тя.
— Къде е подписът?
— Само напечатано на машина име, подчертано.
