Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 12

Сами му махна с ръка от улицата през прозореца и изчезна. Тя, изглежда, се бе превърнала в стойностен човек. Той все търсеше у нея някакви следи на нестабилност, останки от травмиране в детството или генетично предразположение към самоунищожение. Може би ще трябва да се обади на Рона някой ден и да й благодари: успя сама да отгледа положителен млад човек. Едва ли е било лесно. Хубаво би било, ако и той имаше участие в успеха, но не стана така. Сами порасна далеко от него. Същото беше и преди да се разделят: дори когато бе в една стая с жена си, в киносалона или на вечеря навън, най-съществената част от него беше далеко, концентрирана върху един или друг случай, върху въпроси, които не му даваха мира и на които трябваше да намери отговор, за да се отпусне най-сетне.

Ребус облече палтото си: нямаше друг избор, освен да се върне в офиса. Сами се бе отправила към нейния офис — продължаваше да работи с бившите затворници, помагаше им да се приспособят към живота извън стените на затвора. Отказала бе предложението му да я закара дотам. Искаше й се да сподели някои неща за приятеля си, Нед Фарлоу, но беше разбрала, че баща й я слуша с половин ухо: мислите му бяха заети почти изцяло с Джоузеф Линц — старата песен на нов глас. Дадоха му случая „Линц“ със забележката, че е точно за него: имаха предвид престоя му в армията и проявения интерес към случаи, превърнали се отдавна в история — Фермерът, шефът му, загатваше за Джон Библията.

— Моите уважения — възрази тогава Ребус, — но това не ми звучи особено ласкателно. Виждам две причини за решението ви да ме натоварите с този случай: първата — никой друг няма да приеме да го докосне и с пръст, а втората — за известно време той ще ме държи настрани от всичко горещо.

— Освобождавам те от всички други ангажименти — отвърна невъзмутимо Фермерът, — за да имаш възможност да пресееш наличните материали по случая и да прецениш дали нещо от тях ще мине за улика. Разпитай господин Линц, ако прецениш за нужно. Прави каквото намериш за необходимо и ако установиш, че си открил достатъчно материал за предявяване на обвинение.

— Няма да открия нищо, знам го. — Ребус въздъхна. — Това вече е правено. Нали заради това закриха отдела за военни престъпления. Този случай отдавна е затрупан от пепелта на времето. — Поклати глава. — Кой настоява да се изравя отново?

— Изключвам те от случая на господин Сладкия. Бил Прайд ще работи върху него.

Въпросът беше решен: Линц бе закопчан за Ребус. Случаят „Линц“ започна с история, прочетена по новините, и с документи, предадени на неделен седмичник от Бюрото за разследване на холокоста в Тел Авив. На вестника бе подадено името Джоузеф Линц: според агентите на Бюрото той живее спокойно под фалшиво име в Шотландия от края на войната, а в действителност е Йозеф Линцстек, роден в Елзас. През юни 1944 година лейтенант Линцстек влиза в градчето Вилфранш д’Албаред, район Корез — Франция, начело на Трета рота на есесовски полк, част от Втора танкова дивизия. Есесовците изкарват навън цялото население на градчето — мъже, жени, деца. Болните били отнесени от леглата им, възрастните — от инвалидните колички, бебетата — от креватчетата им.