Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 122

— Колко по-късно?

— Пет минути.

Ребус й даде номера на телефона на Кърт, после седна и зачака. Кабинетът на доктора нямаше вид на офис: по-скоро наподобяваше шкаф, в който може да се влиза. Върху бюрото му бяха струпани папки, а от върха на купчината го гледаше надменно диктофон и нова кутия ленти. Смърдеше на цигари и застоял въздух. По стените бяха закрепени графици за съвещания, пощенски картички, две репродукции в рамки. Обикновена работна дупка: Кърт прекарваше по-голяма част от времето си другаде.

Ребус извади визитката на Колхун и пробва домашния и служебния му телефон. Според секретарката той все още боледуваше.

Може би, но изглежда беше достатъчно здрав, за да се разведрява в едно от казината на Телфорд. Едва ли е съвпадение.

Кенуърти бе чисто злато.

— Якудза е, няма грешка — потвърди тя. — Деветдесет хиляди членове, разделени на две хиляди и петстотин групировки. Безмилостни, но в същото време високоинтелигентни и изтънчени. Пирамидална структура, почти недостъпна за аутсайдери — нещо като тайно общество. Дори имат средно управленско ниво, наречено Сокайя.

Ръката на Ребус бягаше по белия лист, запълваше го бързо с безценната информация.

— Как се пише последното?

Тя издиктува думата по букви.

— В Япония притежават тъй наречените гостни „пачинко“ — нещо като комарджийски зали — и имат пръст в по-голяма част от другите нелегални, но сладки дейности.

— Освен ако не ги изрежат оттам. А извън Япония?

— Записала съм, че вкарват в Япония скъпи уникати за продажба на черния пазар там, както и откраднати произведения на изкуството, които предлагат на богати купувачи.

— Спри за малко. Спомена, че Таравич е започнал с контрабанда на икони от Русия, нали?

— Искаш да кажеш, че надушваш връзка с Якудза?

— Томи Телфорд ги разкарваше насам-натам. Има един склад тук, в който като че ли всички са се вторачили, а към него прибави и клуб за игра на голф.

— Какво има в склада?

— Още не е ясно.

— Изясни го.

— В списъка ми е. Нещо друго? Тези гостни „пачинко“… Да не са нещо като зали за развлечения.

— Почти.

— Още една връзка с Телфорд: той монтира игрални автомати в половината кръчми и клубове по източния бряг.

— Смяташ, че от Якудза са го оценили като човек, с когото могат да въртят сделки — познах ли?

— И аз не знам. — Ребус безуспешно се опита да задуши напираща прозявка.

— Май е още много рано сутринта за решаване на големи проблеми.

Той се засмя.

— Права си. Благодаря за помощта, Мириам.

— Удоволствието беше мое. Дръж ме в течение на нещата.

— Разбира се. Нещо ново за Таравич?

— Пълно затишие. Освен това не се чува нищо и за Кандис, съжалявам.

— Благодаря ти още веднъж.

— Дочуване.

Кърт стоеше на прага без престилка и ръкавици: от ръцете му се носеше приятен аромат на сапун.

— Не мога да направя много нещо сам, ще трябва да изчакам другите. — Погледна часовника си. — Какво ще кажеш за една ранна закуска?

* * *

— Джон, опитай се да бъдеш обективен. Медиите ще се нахвърлят върху нас като освирепели от глад псета. Сещам се за няколко журналисти, готови да заложат дясната си ръка, за да те заковат.