Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 121

Татуировки.

И не само някакъв си жалък гайдар в шотландска носия върху ръка на моряк. Тези тук бяха произведения на изкуството и се разстилаха по целия торс на мъртвия. Розови и червени пламъци изригваха от свирепо разтворена паст на зелен люспест дракон, който покриваше рамото и се спускаше надолу към китката. Задните му крака стигаха до врата, предните се опираха на гърдите, а около него се носеха по-малки дракони на фона на планината Фуджи и отражението й във вода. Имаше още множество йероглифи и маскиран шампион по кендо. Кърт надяна гумени ръкавици и подкани Ребус да последва примера му. Обърнаха тялото и пред очите им се разкри галерията на гърба: маскиран артист и въоръжен до зъби боец; няколко цветя в характерен японски стил. Двамата мъже стояха като истукани, хипнотизирани от гледката пред очите им.

— Зашеметяващо, нали? — обади се Кърт.

— Феноменално.

— Ходил съм няколко пъти в Япония, чел съм доклади на разни конференции.

— Можеш ли да кажеш нещо за това тук?

— Отчасти. Работата е там, че татуировките — особено в такъв мащаб — обикновено са доказателство за принадлежност към някоя гангстерска група.

— Да не би да имаш предвид Триадата?

— Японското название е Якудза. Погледни тук. — Кърт вдигна лявата ръка на трупа. Кутрето беше отрязано при първата става: остатъкът от пръста бе покрит с грубо зараснала кожа.

— Наказание за провал, нали? — запита Ребус. Думата Якудза подскачаше из главата му като гумена топка между четири бетонни стени. — От време на време се намира причина да се отреже по някой и друг пръст.

— Има нещо такова — съгласи се Кърт. — Реших, че няма да е лошо да хвърлиш един поглед.

Ребус кимна, втренчен в трупа.

— Нещо друго?

— Още не съм го започнал. На пръв поглед всичко изглежда напълно стандартно: следи от сблъсък с движещо се превозно средство. Счупени ребра, фрактури по ръцете и краката. — Ребус забеляза неприлично бяла кост, прерязала мускулите и кожата на един от прасците. — Много вътрешни разкъсвания. Вероятно шокът го е довършил. — Кърт се замисли. — Трябва да известя професор Гейтс. Сигурно никога не е виждал такова чудо.

— Може ли да използвам телефона? — запита Ребус.

* * *

Имаше една жена, която вероятно знаеше доста за Якудза — житейската й цел, изглежда, бе трупане на сведения за гангстерските банди по света. Набра телефона на Мириам Кенуърти от Нюкасъл.

— Татуировки и липсващи пръсти, така ли? — запита тя.

— Бинго.

— Якудза.

— Липсва само горната част на кутрето. Наказание за отклонение от правилата, прав ли съм?

— Не съвсем. Те си го правят сами: начин да изразят съжаление за сторена грешка. Не съм много сигурна дали знам достатъчно за този техен обичай. — В телефонната слушалка зашумоля хартия. — Ровя из бележките си — поясни тя.

— Какви бележки?

— Когато свързвах бандите по света, различните култури и вярвания, наложи се да направя задълбочено изследване — възможно е да съм отбелязала нещо характерно за Якудза. Да ти се обадя по-късно?