Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 289

Той положи длан върху ръката ми.

— Помолих президента на Южна Корея да нареди капитан Уайтхол да бъде освободен. Както и генерал Спиърс — да оттегли всички обвинения.

От устните ми се откърти огромна въздишка.

— Не се опитвам да скрия връзката на сина си с Уайтхол. Вече не. Но ще бъде най-добре за двата ни народа, ако просто кажем, че синът ми е бил убит от севернокорейците, а на Уайтхол е била устроена клопка. Както и да обявим, че вашите демонстранти са били убити от севернокорейци. Това ще бъде най-доброто за нашия съюз.

Искаше ми се да му кажа нещо смислено, с което да го успокоя и да му помогна да преодолее болката. Но успях само да прошепна:

— Вярно е, господин министър. Вашият син наистина беше убит от севернокорейците.

Той кимна по онзи начин, по който го правят някои много мъдри стари хора, лекичко ме потупа по ръката и излезе. После генерал Спиърс и Брандуейт се върнаха. Постояха до леглото ми, без да кажат нищо. Най-сетне Брандуейт взе думата:

— Искам само да ти кажа, Дръмънд, че не изпитвам лоши чувства към теб, дори след всичко, което се случи.

Не бях съвсем сигурен дали бях чул вярно. Искам да кажа, че според мен аз би трябвало да изпитвам лоши чувства към него, нали така? Но предполагам, че дипломатите са си такива. Винаги изопачават фактите в своя полза. Или пък това беше характерно за адвокатите? Както и да е.

Изглежда, дори генерал Спиърс схвана абсурда на ситуацията, защото изчака Брандуейт да се обърне и да се запъти към вратата, след което подигравателно завъртя очи и направи онова малко движение с дясната си ръка, което повечето хора смятат за доста неуважителен жест.

След като Брандуейт си отиде, генералът бръкна в джоба си и извади медал с красива панделка. Постави го на леглото, току до мен.

— Президентът ме помоли да ти го връча. Каза ми да ти предам, че нацията е горда и благодарна за усилията ти.

Погледнах медала, а генералът сякаш временно беше изгубил дар слово. Най-накрая стисна ръката ми.

— Шон, никой не се гордее повече от мен с онова, което ти току-що постигна, но що се отнася до останалия свят, всичко това изобщо не се е случвало. Имаше опит за убийство и ти спаси живота на държавния секретар, но истинските факти никога няма да излязат на бял свят.

Кимнах, сякаш това имаше някакво значение за мен. Всъщност май наистина нямаше. Той помълча малко и продължи:

— Синко, повечето хора ще рекат, че някаква си панделка не може да те възнагради за стореното, но в нашата професия тя е всичко.

След това се обърна, излезе и ме остави да пипна миниатюрния медал на леглото си. Вгледах се в него и, представете си само, това беше Кръстът за особени заслуги, втората по ранг награда за проявен героизъм.