Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 38

— Насам ли? — Клнн-даван-а чак подскочи. — Защо?

— Не искаше да ми каже, дори по обезопасената линия, която ни организира Прр’т-касст-а. Но е само на половин завъртане зад вас, тъй че скоро ще може сам да отговори на въпросите ви.

— Разбирам — промърмори Клнн-даван-а. — Какво ще правим сега?

— Ами… първо ще ми дадете пакета.

— С удоволствие. — Клнн-даван-а отвори чантичката на колана си. — Когато пристигнах, ужасно ме достраша, че някой от старейшините може да надникне вътре.

— Бях взел мерки това да не се случи — увери я той. — В този кабинет има една метална кутия, вградена ей там в стената — сигурно е останала от командира на хората-завоеватели. Вече не може да се заключва — стопихме бравата, за да видим какво има вътре — но ще ни свърши работа, за да приберем пакета на сигурно място.

— Чудесно — рече Клнн-даван-а и извади малкия пакет с тъканния образец от семейния храм на рода Прр. — Все пак трябва час по-скоро да го пратим там, където му е мястото.

— Има много причини да го направим — навъсено каза Трр-мезаз, докато отваряше пакета. — На първо място животът на Прр’т-зевисти. То ли е наистина?

— Да, то е — увери го тя. — Зная, че изглежда малко странно, но би трябвало да свърши същата работа като обикновено резенче.

— Скоро ще разберем — каза Трр-мезаз, мина през стаята и отвори един от шкафовете. — Преди това обаче искам да ми разкажете как успяхте да го вземете. — Той приклекна пред отворената врата, дръпна капака на касата и постави пакета вътре.

Внезапно пред бюрото в кабинета изникна старейшина.

Клнн-даван-а възкликна уплашено. Трр-мезаз обаче дори не трепна.

— Да? — попита той и погледна през рамо.

— Открихме нещо, командире — докладва старейшината. Пулсираше от вълнение. — Голяма подземна структура, широка повече от петнадесет разкрача и заровена на двайсет разкрача под земята.

— Проверихте ли какво има вътре? — попита Трр-мезаз, докато затваряше вратата.

— Не можем да проникнем. Отвътре е изолирана с метална обшивка.

Вратата зад Клнн-даван-а се отвори и влезе Клнн-вавги.

— Командире, открихме… а, вече са ви докладвали.

— Чух само първата част — уточни Трр-мезаз. — Не разбрах обаче намерили ли сте входа.

— Има един наклонен тунел, който води надолу — обясни Клнн-вавги. — В края му има замаскирана в хълма врата. Старейшините все още търсят отключващия механизъм.

— Ако трябва, стопете бравата — каза Трр-мезаз. — Вземи един отряд войници. Ще слезем да проверим какво има долу.

— Слушам — отвърна Клнн-вавги. — Ще ни трябва ли свързочник?

— Не трябва ли да вземете и техници? — намеси се Клнн-даван-а.

— Не би било зле — отвърна Клнн-вавги. — За съжаление всички техници на Доркас са затънали до гуша в работа — трябва да огледат всичко в мрачанския кораб. Контактната група, пратена от Седалището на Върховния, ще пристигне след едно пълно завъртане и Военното командване иска да събере колкото се може повече информация за мрачанските технологии, преди да са кацнали.