Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 39

— Означава ли това, че ще откажат да прехвърлят част от техниците тук?

— Най-вероятно — отвърна Трр-мезаз. — Освен това не е изключено да ми наредят да не слизам в подземната сграда. Рано или късно ще получат доклада на старейшините, независимо какво нареждам аз.

— Но защо Военното командване няма да позволи тази подземна структура да бъде изследвана?

— Наречете го нюх — отвърна Трр-мезаз и тръгна към вратата. — А сега, ако ме извините, трябва да предам някои заповеди на войниците.

— Нека и аз отида с тях — предложи Клнн-даван-а.

Трр-мезаз помръдна отрицателно с език.

— Не. Може да е опасно.

— Също колкото да оставите войниците ви да се мотаят без работа — изсумтя тя. — Имам доста богат опит с другопланетни артефакти.

Той я гледаше нерешително.

— Ако ви се случи нещо, Трр-гилаг лично ще ме възнесе в старейшинство.

— Той няма думата — заяви Клнн-даван-а. — А и в края на краищата нашият годеж беше отменен.

— Да, но…

— Единственият начин да се съберем отново е като допринесем за победата в тази война и накараме родовите водачи да преосмислят решението си. Нищо чудно обследването на тази подземна сграда да се окаже подобен принос.

— Да, напълно е възможно — съгласи се Трр-мезаз.

— В такъв случай отивам — заяви тя и стана. — Ще имам ли време да се преоблека?

— Мисля, че да. — Трр-мезаз премести език. — Клнн-даван-а…

— Ще се справя, Трр-мезаз — успокои го тя и докосна леко бузата му с език. — Повярвайте ми. Трябва само да си взема багажа от совалката и да намеря място, където да се преоблека.

През последните двайсетина дни Мелинда Кавана неведнъж се бе замисляла върху това как комбинацията от напрежението от войната и принудителното затваряне могат да пробудят в човека едновременно най-добрите и най-лошите му страни.

Беше видяла как двама миротворци бяха издържали на лазерни обгаряния, които трябваше да ги накарат да закрещят от болка, като настояваха тя да окаже първо помощ на други, по-тежко ранени техни другари, а само два дни по-късно се наложи да им сменя превръзките, след като една случайно подхвърлена дума предизвика страхотно сбиване в един от лагерите. Беше наблюдавала как цивилни безропотно отиват да дежурят край охраняемия периметър под леденостудения вятър, макар да знаят, че ще са първите жертви в случай на зхиррзхианска атака — а същите тези хора, готови да посрещнат мълчаливо смъртта, роптаеха, когато разберяха, че са определени да копаят дупки за отходни нужди. И също бе станала жертва на подобни странни и необясними промени в настроението, докато работеше по цели нощи, без дори да й хрумне да се оплаква, и същевременно бе готова да изригне, когато порцията й бе с мъничко по-малка, отколкото на околните.

Но през всичките тези дни с поведението си подполковник Кастор Халоуей се бе издигнал с една глава над останалите. В разностранната си роля на лекар, микробиолог и от време на време научен съветник, Мелинда трябваше да прекарва доста с него и остана дълбоко впечатлена от изключителния му професионализъм и самоконтрол. Беше го виждала мрачен, уморен, учуден, замислен, дори ядосан, но никога груб, несдържан — и нито веднъж не си бе позволил да обиди войниците или цивилните.