Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 37

В средата на тази група тя забеляза Трр-мезаз.

— На няколко пъти вече бе отбелязано, че скалите в този район са особено богати на метални залежи — тъкмо казваше той. — Не желая да ми го повтаряте повече. Това е първата солидна следа, която открихме, и искам да я следваме докрай. Ясно ли е?

— Да, командире — отвърна един от старейшините с тон, който според Клнн-даван-а граничеше с неподчинение. — Правим каквото можем.

— Правете каквото е необходимо — поправи го заплашително Трр-мезаз. — Чухте заповедите ми.

— Подчиняваме се, командире — отвърна сърдито старейшината, обърна се и даде знак на останалите старейшини да го последват. — Чухте какво каза командирът. Да вървим.

Цялата група трепна и изчезна.

— Открили ли са нещо? — попита Клнн-вавги.

— Въпрос на преценка — отвърна Трр-мезаз кисело. — Старейшините, които претърсват района на север от селото, са се натъкнали на неметален кабел на дълбочина четири разкрача под земята.

— Звучи многообещаващо — каза Клнн-вавги. — Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че ще се затрудним при откриването на богати на метали скали в този район. Неколцина от старейшините са уверени, че става въпрос за комуникационен кабел на една от установките, която разрушихме при първата атака на планетата. — Той се обърна към Клнн-даван-а. — Добре дошла на Доркас, Клнн-даван-а. Пристигате в напрегнат момент и се боя, че гостоприемството ни няма да е така щедро, както се надявате.

— Забравяте, че съм свикнала със суровите условия на различни светове, Трр-мезаз — отвърна сухо Клнн-даван-а. — Зная, че не съм дошла тук на почивка.

— Сигурен съм, че е така — щракна с език Трр-мезаз. — Заповядайте в кабинета ми.

След няколко стоудара влязоха в кабинета на Трр-мезаз.

— Радвам се, че пристигнахте безпрепятствено — заговори домакинът, докато се настаняваха в креслата. — Трябва да ви призная, че бях доста обезпокоен от вестта за нападението на Шаманв от хората-завоеватели.

— Аз също бях обезпокоена — отвърна Клнн-даван-а. — Бях съвсем на открито, когато черно-белите кораби на хората-завоеватели прелетяха над нас. Имали сме късмет в онзи ден.

— Невероятен късмет — съгласи се Трр-мезаз. — Според докладите това са били кораби на копърхед. Най-опасните човешки завоеватели сред техните войници.

— По-добре, че не го знаехме тогава.

— Вероятно. — Трр-мезаз направи кратка пауза. — Носите ли пакета?

— Да — отвърна Клнн-даван-а и се огледа. — Безопасно ли е да говорим за това тук?

— Напълно — увери я той и също се огледа. — Всички старейшини трябва да са на постовете си или да претърсват района на север от селището. Останалите ги използваме като свързочници. Между другото — сигурно още не знаете. Става въпрос за Трр-гилаг — свалили са го от мрачанската мисия. Тъй че той също идва насам.