Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 40

Изглежда, трябваше да се случи нещо наистина необикновено, за да го види истински разярен. Но ето че току-що бе успяла да налучка тази загадъчна комбинация.

— Не вярвам на ушите си! — ръмжеше Халоуей, целият почервенял. — Не го очаквах от вас, Кавана. Не и от вас!

— Съжалявам — каза Мелинда. Опитваше се гласът й да звучи спокойно и естествено. Срам я беше, че разговорът се води пред други, но в теснотията, в която живееха, не можеха да си позволят лукса да разговарят на четири очи. — Не смятам обаче, че проблемът е чак толкова сериозен.

— О, не смятате значи? — каза той с леден глас. — Да се общува с врага според вас не е сериозен проблем. Без разрешение, без наблюдение, нецензурирана комуникация с врага — това според вас не е сериозен проблем?

— Не го наричам общуване с врага — отвърна Мелинда ядосано. — Наричам го разговор между цивилен и пленник. Прр’т-зевисти не може да се свърже с никой от сънародниците си — металната стая, в която се намира, го изолира напълно.

— Само дето за това трябва да се доверим на неговата дума — изкрещя Халоуей и вдигна обвинително пръст. — Нищо чудно зхиррзхианското командване вече да е наясно с всичко, което става тук.

— Което е още една причина аз да разговарям с него — настоя Мелинда. — След като не разполагам с военна информация, няма какво толкова да издам.

— Не е в това въпросът! — не се успокояваше Халоуей. — Нямате никакво право да предприемате подобни действия, без да се посъветвате с нас.

— И какво щяхте да ме посъветвате да направя?

— Това вече няма никакво значение.

— Съжалявам. — Тя поклати глава. — Смятах, че така ще е по-добре за всички. Пък и изглежда непослушанието е типична черта на моето семейство.

Някой зад нея се изхили, но бързо млъкна.

— Имате ли да кажете нещо, майоре? — обърна се Халоуей към заместника си.

— Не, сър — отвърна майор Фуджита Такара, като си наложи да остане напълно сериозен.

Халоуей продължи да го гледа още десетина секунди, мускулчетата на врата му потрепваха нервно, но червенината по лицето му постепенно избледняваше. Най-сетне, след дълга и изнурена въздишка, той се обърна към Мелинда.

— Би трябвало да ви предам на трибунала, докторе — каза той с отвращение. — О, по дяволите! Нека чуем за какво става въпрос.

— Слушам, сър. — Тя извади джобния си компютър и го завъртя така, че Халоуей да може да вижда монитора.

— Като начало, Прр’т-зевисти, изглежда, се намира на един стадий от зхиррзхианското съществуване, който няма човешки аналог. В момента на физическата смърт техните души — или личности, каквото е там се отправят към едно място, където на по-ранен етап е бил поставен на съхранение специален орган. Този фссс-орган се изважда от мозъка на всеки зхиррзхианец, когато е още дете — ето защо всеки от тях има белег на тила. Органите се съхраняват в огромни пирамидални сгради, за които се грижат представители на всички зхиррзхиански родове.