Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 36

— Да — отвърна Клнн-вавги, като се стараеше да не я гледа, докато подбираше подходящ плод от палетата. — Тук имаме няколко старейшини от Дхаа’рр, които непрестанно ни снабдяват с клюки от дома.

Клнн-даван-а също избра един от плодовете, като се мъчеше да не й проличи, че е стиснала ядно устни. Клюки. Тя обичаше Трр-гилаг и той също я обичаше, но за другите те бяха само тема за клюки.

Клнн-вавги явно прочете нещо на лицето й.

— Съжалявам — вметна той припряно. — Не исках да прозвучи по този начин.

— Няма нищо — успокои го тя. — Не мога да очаквам другите да виждат нещата така, както ги виждам и изживявам аз. — Тя вдигна своята кавра и я разряза на кръст с две резки движения на езика.

Клнн-вавги също изпълни церемонията. Малко след това плодовете се озоваха в коша за боклук.

— Командир Трр-мезаз поиска да ви отведа при него веднага щом пристигнете — рече той и посочи близките сгради. — Доколкото знам, носите лични съобщения от Дхаранв за дхаа’ррските войници тук.

— Да — отвърна Клнн-даван-а. — Те са при припасите в товарния отсек.

— Убеден съм, че войниците ще се радват да ги получат — рече той и й хвърли замислен поглед. — Малко съм изненадан, че изминахте целия този път заради една толкова тривиална поръчка.

— Спокойствието на войниците във военната зона е по-важно от тривиалните поръчки — отвърна смирено Клнн-даван-а.

— Не и когато има по-важни неща. В разгара на война с другоземна раса един специалист по чуждоземните култури би трябвало да има по-неотложни задачи.

— Когато си специализирал нещо, не значи, че автоматично си станал експерт по него — посочи спокойно Клнн-даван-а. — Сигурна съм, че Военното командване е намерило достатъчно работа на експертите си.

— Така е — съгласи се Клнн-вавги. — И все пак командир Трр-мезаз настоя на всяка цена да слезете на планетата. Дори си позволи да влезе в пререкания с върховния корабен командир Дклл-кумвит по този въпрос.

— Предполагам, че е изгарял от нетърпение да чуе как е брат му и защо се е провалил годежът — рече Клнн-даван-а, като се стараеше да говори спокойно. Изглежда, Клнн-вавги не бе склонен да се върже на номера с личните съобщения.

А щом не успя да измами него, вероятно и други щяха да заподозрат, че става нещо нередно. Достатъчно бе дори само един от тях да нареди на някой от старейшините да надникне в багажа й…

— Това, разбира се, не е моя работа — призна Клнн-вавги и повдигна рамене. — Но тук има и такива, които смятат, че всичко, което се случва на Доркас, касае лично тях. Исках само да ви предупредя за това. Ето, стигнахме.

— Благодаря — прошепна Клнн-даван-а, докато минаваха между двамата войници, охраняващи вратата.

Да, старейшините сигурно щяха да се опитат да надушат какво се крие зад неочакваното й пристигане — а и нима имаха какво друго да правят?

Какво пък, нищо страшно. Най-много да сметнеха, че е пристигнала, за да обсъди с Трр-мезаз отмяната на годежа с Трр-гилаг, и в такъв случай пристрастеността им към сплетните щеше да й е от полза.

Помещението, в което влязоха, на пръв поглед наподобяваше скъпо оборудвана лаборатория за някоя важна изследователска група, която се занимава с извънземни култури. Рафтовете на три от четирите стени бяха натъпкани с най-модерна оптронична апаратура и пред всеки от мониторите имаше по един зхиррзхианец. Други се разхождаха из стаята и обсъждаха проблемите си полугласно. Над всичко това се поклащаше облак от петнайсетина старейшини — някои се надвесваха над мониторите, а други се вслушваха в обсъжданията. Повечето бяха скупчени пред един от големите монитори.