Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 251

Трр-гилаг и Клнн-даван-а се спогледаха изумено.

— Какво предателство? Тук няма никакво предателство.

— Мълчи, Кее’рр! — сряза го Мнов-корте и посочи с език двамата войници при вратата. — Вие сте Дхаа’рр, заклели сте се да се подчинявате на Военното командване и на Седалището на Върховния. Длъжни сте да ме подкрепите, след като аз съм пратеник на Седалището. Или предпочитате да застанете на страната на тези престъпни лъжци и предатели?

Войниците се спогледаха.

— Ние спазваме дадената клетва — почна предпазливо един от тях. — Но…

— Мъдро казано — прекъсна го Мнов-корте. — Така няма да се наложи да унищожаваме семействата ви. Старейшина?

— Да?

— Съобщете на брат ми Мнов-дорнт, че трябва да се заеме с приготовленията за бой — нареди Мнов-корте. — А също и че скоро ще се присъединя към него. Войници, ескортирайте Втори командир Клнн-вавги при кораба на хората-завоеватели и го затворете при командир Трр-мезаз.

— Не можеш да го направиш! — Трр-гилаг пристъпи напред.

— Но преди това — добави Мнов-корте — ще изпълните още една задача. — Езикът му се стрелна към Трр-гилаг. — Този Кее’рр е предател и заради контактите си с хората-завоеватели представлява опасност за нашите сили. Ето защо ви нареждам да го въздигнете в старейшинство. Веднага!

— Отказаха да ме слушат — говореше с разтреперан от яд глас Прр’т-зевисти. — Този Дхаа’рр — Мнов-корте — отказа да повярва, че нося съобщение от вас. Обяви ме публично за лъжец и престъпник и дори посмя да твърди, че вие сте предател!

Върховният вожд размърда ядосано език. Очакваше от агентите на говорителя Цвв-панав да са безскрупулни, но не и да бъдат така нагли, че да го обвинят в предателство.

— Иди при командир Трр-мезаз — нареди той. — Кажи му, че заповядвам да поеме отново командването.

— Не мога да стигна до него — оплака, се Прр’т-зевисти. — Поставили са го в металния кораб на хората-завоеватели.

— А войниците, които го пазят?

— И двамата са Дхаа’рр. — Гласът на Прр’т-зевисти бе малко разсеян. Вероятно слушаше какво става на Доркас. — Мнов-корте нареди на брат си Мнов-дорнт да поеме командването. Заповяда да задържат и Втори командир Клнн-вавги… — Той подскочи от изненада. — Току-що нареди да въздигнат Трр-гилаг в старейшинство!

— Върни се там — викна му Върховният. — Предай на войниците да не му се подчиняват повече!

Прр’т-зевисти вече беше изчезнал.

— Върховни вожде — обади се задъхано Трр’т-рокик. — Синът ми… той дали…

Върховният спря тежкия си поглед върху него. Върху бледото лице на старейшината се четеше целият му дълъг и честен живот. Лице, изпълнено с тревога заради опасността, стоварила се върху неговия син.

Преди време, когато всичко това едва започваше, предишните Върховни се опитваха да го уверят, че понякога е необходимо да бъдат жертвани отделни личности в името на политическия успех. Сега обаче Върховният се питаше дали някога някой от тях се е изправял лице в лице с онези, които е трябвало да жертва.

— Дванайсет минути до целта — докладва Такара. — След десет минути ще бъдем в обхвата на лазерните им оръдия.