Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 250

— Не виждам с какво помагаш да се разреши случаят — отвърна му Трр-гилаг, като погледна към Клнн-даван-а и Клнн-вавги. Каквото и да последваше, надяваше се да не засегне поне тези двамата. Съществуваха определени граници, в които можеше да действа един агент на Дхаа’рр по отношение на Кее’рр. Съмняваше се обаче тези граници да бъдат приложени по отношение на неговото семейство. — Защото ти нареди на войниците да застрелят Мелинда Кавана…

— Тя ме нападна — изсъска Мнов-корте.

— Нищо не пречеше да обещаеш, че няма да сториш зло на двамата.

— Нищо подобно няма да обещавам — заинати се Мнов-корте. — Най-малко на зхиррзхианските врагове.

— И защо — защото Фелиан Кавана успя да те сграбчи? Крайно време е да осъзнаеш, че тук са заложени по-големи и важни неща от твоята гордост. Може би става въпрос за края на войната.

Мнов-корте се засмя презрително.

— Войната и без това ще свърши скоро. С победа на зхиррзхианците.

Зениците за дневно виждане на Трр-гилаг се свиха. Какво ли значеше това?

— Втори командир! — намеси се в мислите му един тъничък гласец. — Хората-завоеватели са започнали атака!

— Къде са? — попита Клнн-вавги.

— Все още в полет, но се приближават — докладва друг старейшина. — Един от корабите им се опитва да напусне планетата…

— Втори командир, другият човек-завоевател е избягал! — извика трети старейшина. — Експлозиите, които чухте — разрушил е стената на стаята, в която го държахме. Успял е да обезвреди войниците, които го пазеха, и е взел една от лазерните пушки.

— Събитията май излизат извън твоя контрол, Втори командир — подметна с привидно спокойствие Мнов-корте. — Най-добре иди там и поеми командването. Остави ми само двама войници и няколко старейшини, за да поддържаме връзка.

— Не бива да го правиш, Клнн-вавги — намеси се Клнн-даван-а. — Излезеш ли, той ще убие хората-завоеватели. Не можеш да го позволиш.

— Аз командвам на Доркас, Втори командир — припомни му Мнов-корте. — Длъжен си да ми се подчиняваш.

Клнн-вавги направи кисела гримаса… после се изпъна, сякаш взел някакво решение.

— Свързочник, иди при войниците при кораба на хората-завоеватели — нареди той. — Кажи им, че командир Трр-мезаз ще бъде освободен незабавно и ще поеме пълното командване.

— Забранявам! — извика Мнов-корте преди старейшината да успее да отговори. — Аз командвам тук — имам документ от Седалището на Върховния…

Прр’т-зевисти се появи отново.

— Втори командир, съобщение от Върховния вожд: „Подкрепям решението ви да възстановите на поста командир Трр-мезаз…“

— Млъквай веднага, дхаа’ррски предател! — кресна злобно Мнов-корте. — Въобще не вярвам, че поддържаш връзка с Върховния вожд. Това е невъзможно. Ти ни мамиш!

— Но аз мога да го докажа — настоя Прр’т-зевисти. — Задайте какъвто въпрос желаете…

— Дори да е така, скоро този ваш Върховен вожд ще потъне в историята — добави Мнов-корте; очите му се местеха между Клнн-вавги и двамата войници. — Веднага щом говорителят на Дхаа’рр разкрие предателството му, тези, които го подкрепят, сами ще се отдръпнат от него.