Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 249

— Готов ли си? — обърна се той към Бронски и се приближи към вратата.

Бронски зареди прашката с усукания в тел снаряд и кимна.

Като се стараеше да избягва локвата, Колчин пъхна свободния край на жицата в ключалката и леко я завъртя. След няколко опита се чу тихо изщракване. Бравата беше отключена.

Както се беше случило и по-рано, двамата бурти бяха чули изщракването. Вратата отскочи навътре с оглушителен трясък и двата исполина нахлуха, жадни за мъст и разправа.

И ги получиха, но не точно във вида, в който бяха очаквали. Първият едва бе прекрачил прага, когато подсиленото с метални болтове ласо на Колчин го шибна през коленете и се усука около краката му. Той нададе гневен вик, но продължи да се носи напред, увлечен от набраната инерция. Яките мускули се напрегнаха само за миг и това бе достатъчно, за да разкъсат примката. Но по същото време влитащият отзад негов събрат бе подложен на подобна „обработка“ и се блъсна в първия бурт.

Двамата се стовариха едновременно на каменния под, и то с такава сила, че Кавана усети сътресението. Ядните им викове се превърнаха в безпомощно ръмжене, когато се понесоха право напред върху хлъзгавата повърхност и накрая се удариха в оголеното скеле на койката в другия край на стаята.

Бронски използва този момент и стреля с прашката право към окачения отгоре светлинен панел. От съприкосновението на металния болт с електрическата верига бликнаха искри — и още веднъж, след като буртите се допряха в металната рамка на койката…

Кавана така и не видя повече, тъй като Бронски го сграбчи за ръката и го тласна към широко отворената врата и опразнения коридор. Колчин вече беше навън и се оглеждаше.

— Чисто е — докладва той.

— Няма да е за дълго — изръмжа Бронски, докато затваряше и залостваше вратата. — Не се получи толкова добре, колкото разчитах — до една-две минути двамата ще са на крака и ще се пулят пред камерите.

— В такъв случай най-добре да побързаме — рече Колчин. — По обратния път, нали?

— Едва ли има друг — съгласи се Бронски. — Хайде, води.

— Трр-гилаг, това е безумие — заяви Втори командир Клнн-вавги с разтревожен глас и щръкнала, нервно потръпваща опашка. — Кажи му го. Абсолютно безумие.

— Няма да ме послуша — отвърна Трр-гилаг, втренчил поглед във Фелиан Кавана, чиито необмислени действия ги бяха довели до това положение. Каквито и политически дивиденти да се беше надявал да спечели Мнов-корте от разкриването на нелегалния резен, те щяха да бъдат отнесени като прашинки от факта, че бяха успели да спасят Прр’т-зевисти.

Но Фелиан Кавана не бе разбрал това… и в опита си да защити резена бе разбил на парченца надеждата да уредят този въпрос без излишен шум.

— Вината е само твоя, изследователю — укори го незлобливо Мнов-корте. Вратът му все още бе стиснат в хватката на човека зад него и заради това гласът му звучеше някак странно променен. — Ти си този, който е пренесъл резена, ти доведе жената-завоевател тук, ти допусна по-рано да избяга мъжът-завоевател. С теб е свършено, Трр-гилаг. С теб и с цялото ти семейство.