Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 253

„Но поне не ги убива — повтаряше си тя. — Нито старейшините, нито войниците. Ти си лекар, мисли първо за най-важното“.

— Добре — съгласи се тя. — Какво да направя?

— Първо свали този костюм — каза й Фелиан и се пресегна да разкопчае яката. — Нищо чудно някъде отвън да има и второ пусково устройство. Иди при въздушната кола в южния край на площадката — тази, с която е пристигнал Яновиц. Сигурно е снабдена с лазерен комуникатор. Знаеш ли как се работи с него?

— Мисля, че да — отвърна Мелинда, докато смъкваше костюма. — И после?

— После ще се свържеш с Халоуей и ще направиш необходимото да се прибере в базата — отвърна навъсено Фелиан.

Тя погледна Трр-гилаг, който продължаваше да се гърчи на пода.

— Трр-гилаг?

— Ще обясня всичко на Клнн-вавги — простена той. — Върховният сигурно също ще разбере. Върви. Побързай!

— Добре. — Мелинда отвори вратата и спря. — Дай ми две минути… — рече тя на брат си. — После искам да счупиш предавателя. Ако не спра Халоуей, не искам да оставя зхиррзхианците безпомощни в ръцете му.

Фелиан стисна зъби, но кимна.

— Две минути. Успех.

Бяха някъде по средата на коридора, който водеше към задната врата на крепостта, когато Колчин внезапно спря.

— Някой идва — прошепна той и отстъпи към вратата, покрай която току-що бяха минали. Надникна в помещението и кимна. След три секунди вече бяха вътре. Колчин затвори вратата и остави само тесен процеп. Малко след това Кавана дочу ритмичен тропот от крака по коридора. Шумът ги подмина, после отслабна.

— Валойтаджа? — попита тихо Бронски.

— Не — отвърна Колчин, който отвори вратата и погледна. — Непознат мрачанец с двама бурти.

— Да се надяваме, че не е смяната на поста — изсумтя Бронски.

— Чисто е — докладва Колчин.

Стигнаха края на тунела, без да срещнат никого. Бронски спря и надникна зад ъгъла.

— Хайде, какво се бавим? — подкани го Кавана.

— Не зная — отвърна Бронски. — Но имам усещането, че нещо не е наред. Твърде лесно се измъкнахме.

— Те искаха да ни убият — отвърна Кавана. — Какво по-лошо може да ни се случи?

— Прав си — призна Бронски. — Добре, да опитаме. — Той пристъпи в следващия тунел…

— Лорд Стюарт Кавана.

Кавана се извърна в посоката, от която идваше гласът. Трр’т-рокик най-сетне се бе появил отново.

— Трр’т-рокик! — възкликна Кавана облекчено. — Помислихме си, че нещо ти се е случило…

— Какво става на Доркас? — прекъсна ги Бронски.

— Положението е все така сериозно — отвърна старейшината. — Сега даже повече. Мрачанците са спуснали втора метална преграда, този път право върху „Затворена уста“. Екипажът е напълно отрязан от света. Освен това окачват разни предмети на тавана на хангара.

— Какви предмети? — попита Бронски. — Да не са издължени тесни тръби? — Той показа с ръце.

— Да — потвърди Трр’т-рокик. — Много такива, в пакети. И много пакети.

— Насочени взривове — изруга Бронски. — Валойтаджа ще се опита да срути хълма върху хангара.

Кавана почувства, че не му достига въздух.

— Но нали корабът е вътре?

— Да. Това се нарича заравяне на собствените грешки — рече Бронски, загледан към изхода на втория тунел. — Знаех, че може да се случи нещо подобно, но не предполагах, че зхиррзхианците ще пратят толкова бързо втори кораб на помощ на първия.