Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 252

— Разбрано — отвърна Халоуей и погледна през прозрачния похлупак към разпилените светлини на зхиррзхианския лагер пред тях. Един тих глас вътре в него му повтаряше, че Мелинда Кавана не би одобрила постъпката му. Може би дори щеше да го намрази, като се имаха предвид чувствата й към зхиррзхианците и най-вече към Прр’т-зевисти.

Но това вече едва ли имаше някакво значение. Сега нейният живот бе заложен на карта, както животът на брат й и на много други миротворци. Заслужаваше си да жертва чувствата й, за да опази всички тези хора.

— Започваме — нареди той.

Бавно, почти неохотно, зхиррзхианските войници отместиха пушките си от Фелиан. Мелинда въздъхна облекчено…

И застина, когато дулата им се насочиха към Трр-гилаг.

— Почакайте! — извика тя. — Не. Спрете!

— Късно е, Мелинда Кавана — рече Трр-гилаг, изправи се и нави опашка, сякаш очакваше да се случи неизбежното.

— Спрете — молеше се Мелинда. — Кажи му… кажи му, че ще сключим сделка! Ако Фелиан го пусне…

Трр-гилаг изстена и по тялото му премина ужасна конвулсия. Той се извърна на една страна, преви се в кръста и се строполи на пода.

— Не! — изкрещя Мелинда, обърна се към двамата зхиррзхианци…

И стана свидетел на неописуема сцена. Клнн-даван-а бе коленичила и само това, че Клнн-вавги я държеше за рамото, бе попречило да се просне на пода. Самият Клнн-вавги се държеше за ръба на масата и се полюшваше бавно, сякаш беше пиян. Двамата войници също се поклащаха, подпрели се на пушките, за да не паднат.

И тогава Прр’т-зевисти нададе пронизителен писък, едновременно болезнен и страховит… и Мелинда разбра.

— Фелиан, вземи им оръжията — викна тя. — Бързо!

Мнов-корте се извиваше замаяно в хватката му и се опитваше да го бутне настрани. Фелиан го притегли към войниците, дръпна една от пушките и веднага щом докосна някакво копче върху пулта, Мелинда почувства, че ръцете и краката й са свободни. Тя изтича при Фелиан и взе втората пушка.

— Какво става тук, по дяволите? — попита той.

— Халоуей нареди да поставят радиопредавател на бял шум в монитора — обясни му тя. — Не знаех обаче, че го е снабдил с дистанционно управление.

— Това май доказва напълно теорията за старейшиноубийците — каза Фелиан и избърса едрите капки пот от челото си. — Сега какво ще правим?

— Първо ще изключим предавателя — отвърна Мелинда, като се подпираше на пушката.

— Не, Мелинда Кавана. Не бива…

Тя вдигна глава. Побиха я тръпки. Беше гласът на Прр’т-зевисти, но изменен до неузнаваемост от болка.

— Трябва да го изключа, Прр’т-зевисти.

— Не. — Върху прозрачното лице на Прр’т-зевисти се четеше страдание. — Оставете машината… да работи. Само… така… можете да спрете… атаката.

— Не мога да те оставя да страдаш — възрази тя.

— Налага се — рече Фелиан и стисна по-здраво пушката. — Той е прав — трябва да излезеш навън и да спреш Халоуей преди да е развалил всичко. Ако не е предавателят, няма да изминеш и десет метра, без зхиррзхианците да се намесят.

Мелинда прехапа устни. Страданието им беше непоносимо…