Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 235

— Ще попитам. — Трр’т-рокик се върна след миг. — Върховният каза, че атаките са имали за цел да ни защитят от вас. Научил за някакво оръжие на име КИОРО и искал да ви попречи да го използвате срещу нас.

На Кавана му призля. КИОРО, измамата на хилядолетието, заплахата, която Севкоорд използваше, за да си осигури политическо надмощие над останалите конкуренти в Общността.

А ето че сега и зхиррзхианците бяха лапнали тази въдица. С ужасяващи последици.

— Нито дума, Кавана — предупреди го рязко Бронски. — Трр’т-рокик, попитай Върховния вожд дали е съгласен да прекрати атаките си срещу нас, ако обещая да не използваме КИОРО срещу зхиррзхианците.

— Подчинявам се.

Той изчезна.

— Бронски, трябва да му кажем — надигна се Кавана.

— Не, няма — изръмжа Бронски. — Това е военна тайна.

— Военна тайна? — повтори Кавана. — Какво общо има военната тайна с тази измама?

— Като начало, простичкият факт, че все още разполагаме само и единствено с неговата дума да постъпи така — тросна се Бронски. — Доколкото ни е известно, единствено страхът им от КИОРО ги задържа да не изпепелят всички населени светове на Общността.

Трр’т-рокик се появи преди Кавана да успее да отговори.

— Върховният вожд е съгласен — обяви той. — Как да спрем войната?

— Първо, трябва да се свържем с Миротворческото командване — заговори Бронски. — Но очевидно не можем да го направим оттук. Ще се наложи да пратите войници от вашия кораб, за да ни освободят. Ако успеете да ни приберете на кораба, ние ще свършим останалото.

Трр’т-рокик го погледна с широко отворени очи.

— Можете ли да обещаете подобно нещо? — попита той.

— Мога — заяви решително Бронски. — Лорд Кавана е важна фигура. Той ще направи необходимото да бъде спряна войната, докато ние обсъждаме останалите детайли.

— Ще кажа на Върховния вожд. Той ще реши.

Трр’т-рокик изчезна отново.

— И сега какво? — попита Кавана.

— Чакаме — успокои го Бронски.

Командир Оклан-барджак поклати отрицателно език.

— Не. Ако искате съвета ми, Върховни вожде, аз казвам не.

Върховният се намръщи.

— Трр’т-рокик? Твоето мнение?

— Не зная, Върховни вожде — отвърна старейшината. — Струва ми се, че можем да се доверим на Лорд-стюарт-кавана, но не мога да го кажа за този Бронски.

— А за другия си сигурен, така ли?

— Исках да кажа… — запелтечи виновно Трр’т-рокик.

— Че вече си разговарял с него — прекъсна го Върховният. — Знаех го от самото начало. Та значи според Бронски Лорд-стюарт-кавана бил някаква важна фигура. Така ли?

— Бил е, навремето — отвърна Трр’т-рокик. — Като член на човешкия еквивалент на Седалището. Но го е напуснал малко след смъртта на съпругата си.

— Но вероятно все още поддържа контакт с останалите водачи на хората-завоеватели — заключи Върховният. — Може това да е достатъчно.

Оклан-барджак примлясна с език.

— Върховни вожде, настоятелно ви съветвам да премислите решението си. Като изключим неразрешения разговор, проведен от Трр’т-рокик, не знаем почти нищо за този чуждоземец.

— Нямаме избор, командире — отвърна Върховният. — В момента разполагаме само с два директни контакта с хората-завоеватели: Лорд-стюарт-кавана и неговия син, който е заедно е дъщеря му.