Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 236

— Неговият син и дъщеря му? — Трр’т-рокик подскочи.

— Да — кимна Върховният и посочи Прр’т-зевисти. — Всъщност вярно, че още не го знаеш. Това е Прр’т-зевисти, Дхаа’рр.

— Да, спомням си името — промърмори Трр’т-рокик. — Говореше се, че хората-завоеватели на Доркас са ви унищожили.

— По-скоро бях техен неканен гост — отвърна Прр’т-зевисти. — Но успях да избягам с помощта на Мелинда Кавана и един зхиррзхиански изследовател.

Трр’т-рокик се наведе напред.

— Зхиррзхиански изследовател? Знаете ли как се казва?

— Това е синът ти — Трр-гилаг — потвърди Върховният. — Пратих го да направи някои проучвания. Иди и кажи на Лорд-стюарт-кавана, че сме постигнали споразумение. А след това се прехвърли на „Затворена уста“ и предай на изследовател Нзз-ооназ да отдели колкото е необходимо войници, за да освободят тримата човеци-завоеватели.

— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик и изчезна.

— Надявам се, че знаете какво вършите, Върховни вожде — намеси се Оклан-барджак. — Ако говорителят Цвв-панав надуши какво сте намислили, ще си изпатите здравата.

— Говорителят Цвв-панав е твърде зает да прави политика на Доркас — отвърна сърдито Върховният, понечи да добави още нещо, но в този момент неочаквано се появи Трр’т-рокик. Беше изплашен.

— Хората-завоеватели атакуват!

— Какво? — излая Оклан-барджак. — Кого атакуват?

— „Затворена уста“ — отвърна Трр’т-рокик. — И Нзз-ооназ твърди, че използвали оръжие на име КИОРО!

28.

— Моля ви — промълви Валойтаджа с глас, който отекна в пустия хангар. — Изследовател Нзз-ооназ, трябва да ни пратите войници на помощ. В противен случай никой от нас няма да преживее тази атака.

Командир Спс-кудах размърда нетърпеливо език и изсъска:

— Изследователю, не можем да стоим тук в бездействие, докато избиват нашите съюзници. Каквото и да представлява това КИОРО, не може да е чак толкова страшно, че да не се справим с него.

— Командире, войниците ви ще останат на борда на „Затворена уста“ — заяви решително Нзз-ооназ. Кой знае защо, му се струваше, че ставащото е само опит от страна на мрачанците да изкарат зхиррзхианските войници отвън.

Появи се един старейшина.

— Приключихме с огледа на помещенията и коридорите около хангара — докладва той. — Няма и следа от мрачанци, нито се виждат признаци за подготовка за атака.

— Ето — видяхте ли? — възмути се Спс-кудах. — Сега можем да забравим за параноичните ви идеи и да изкараме войниците отвън, за да заемат отбранителна позиция.

— Приближават се два въздушни кораба, командире — докладва друг старейшина. — Летят ниско и с голяма скорост, идват от запад и са се насочили право към крепостта.

Още един старейшина. Нзз-ооназ го погледна — беше Трр’т-рокик.

— Изследовател Нзз-ооназ, имам съобщение от Върховния вожд…

— Не сега — прекъсна го Нзз-ооназ. — Не чуваш ли алармите? Хората-завоеватели атакуват. Може би дори с КИОРО.

Трр’т-рокик се ококори.

— Хората-завоеватели атакуват?

— Старейшина, какво стана с въздушните кораби? — попита Нзз-ооназ, като му обърна гръб.