Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 234

— Добре ли си поприказвахте? — подпита Бронски от другия край на стаята.

Кавана го погледна, все още погълнат от собствените си мисли. Трр’т-рокик бе изчезнал само преди минути.

— Какво?

— Ти и Трр’т-рокик — повтори Бронски. — Нещо много се имате двамката.

Кавана повдигна вежди.

— Мислех, че си заспал.

Бронски сви рамене.

— Спя леко още от времето, когато служех като командос. Е, какво смяташ?

— За Трр’т-рокик ли? — попита Кавана. — Струва ми се, че е искрен и че това не е някакъв номер. Но предполагам, че ти ще си на друго мнение.

— Не е задължително — възрази Бронски. — Според мен мрачанците са много по-изкусни в този род игри. Затова пък зхиррзхианците ги бива да водят война. Не си падат по психологическите трикове.

Лорд Кавана понечи да каже нещо, но в този момент между тях отново изникна Трр’т-рокик.

— Лорд-стюарт-кавана, трябва да ви задам един важен въпрос от името на Върховния вожд — произнесе той със странно напрегнат глас. — Искаше да узнае дали вашите кораби комуникират чрез подсветлинна енергия?

— Чрез какво? — премигна изненадано Кавана.

— Подсветлинна енергия — повтори Трр’т-рокик. — Почакайте.

Той изчезна отново.

— Някой да има представа каква е тази подсветлинна енергия?

— Инфрачервени лъчи? — подметна със съмнение Бронски. — Някои късообхватни лазери ги използват.

— Да не би да говори за радио? — предположи Колчин. — Радиосигналите имат по-ниска честота от тази на светлинните вълни.

Трр’т-рокик се появи отново.

— Нарича се радио — каза той. — Това ли е подсветлинна енергия?

— Може да се нарече и така — каза Кавана. — Ние използваме радиото за комуникация. Кой е този Върховен вожд?

— Той е водачът на Седалището — отвърна Трр’т-рокик със странно изражение. — Лорд-стюарт-кавана, тази война е грешка.

Кавана се намръщи.

— Как така грешка?

— Нещастно стечение на обстоятелствата — продължи Трр’т-рокик. — Наричаме вашето радио старейшиноубиец.

— Какво прави този старейшиноубиец? — попита Бронски.

— Въздейства на фссс-органа — отвърна Трр’т-рокик. — Предизвиква огромна болка у старейшините и децата. Ефектът е по-слаб при войниците, но и там съществува. Това е ужасяващо и омразно оръжие.

— О, по дяволите! — изруга Бронски.

— Какво? — подскочи Кавана. — Бронски, какво има?

— Докладът на командир Кавана — рече Бронски с лице, което сякаш бе издялано от камък. — Според него зхиррзхианците продължавали да настояват, че „Ютландия“ е стрелял пръв. Сега разбирам, че за съжаление са били прави. „Ютландия“ е излъчил пакета за пръв контакт по радиото.

Настъпи мъртвешка тишина.

— О, божичко! — наруши я Кавана. — Какво ще правим?

— Трябва да се върна при Върховния вожд — заяви Трр’т-рокик. — Да му съобщя, че предположенията му са верни.

И изчезна.

— Бронски? — повика го Кавана.

— Не можем просто така да се доверяваме на думите им. Но не е изключено…

Трр’т-рокик се появи отново.

— Върховният вожд смята, че войната трябва да бъде спряна. Как можем да го направим?

— Няма да е толкова лесно — обади се Бронски. — Може първата битка да е станала по погрешка, но след това ни ударихте здравата. Искам да зная защо?