Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 233

— Но внимавай никой да не те види — предупреди го Трр-гилаг. — Ако Мнов-корте надуши какво става, може да провали цялата работа.

Най-сетне Мелинда повдигна капачето, бръкна в кутията да извади металното цилиндърче и…

Изведнъж лицето на Прр’т-зевисти се озари от невиждано досега изражение на искрена радост.

— Трр-гилаг — промълви той. — Моят фссс…

След което изчезна.

Излегнат на кушетката в каютата на транспортния кораб, Върховният вожд обмисляше какви действия да предприеме срещу говорителя на Дхаа’рр. Дали да не му намекне, че подозира мрачанците в измяна и че се досеща за плановете му на Доркас? Може би моментът бе подходящ да сключат нова сделка.

В отсрещния край на потъналата в сумрак кабина се появи един старейшина. Поредният скучаещ досаден старейшина от някое родово хранилище, над което прелитаха, отскочил да провери какъв е този късен полет. Върховният отвори уста, за да го помоли да си върви…

И тогава, първоначалното изражение на облекчение и радост върху лицето на старейшината се превърна в маска на ужас.

— Какво, в името на… — почна той и се огледа трескаво. — Къде… как…

— Мога ли да ти помогна? — попита го Върховният.

Старейшината втренчи очи в него, сякаш виждаше последната си гаснеща надежда.

— Зхирзхианец — промърмори той малко поуспокоен. — Помислих си, че… — Той млъкна и щракна с език. — Моля ви — къде се намирам?

— На борда на служебен транспортен кораб на Седалището — обясни му Върховният, като леко се намръщи. — Аз съм Върховният вожд. Ти кой си?

— Върховният вожд? — попита с внезапно просветнало лице старейшината. После изведнъж зае военна стойка.

— Върховни вожде, аз съм Прр’т-зевисти, Дхаа’рр — продължи той официално. — Наскоро бях освободен от пленничество при хората на света, наречен Доркас. Имам жизненоважна информация за вас.

— Трр’т-рокик?

Беше гласът на един от хранителите в родовата гробница на Трр — звукът се предаваше пряко с помощта на неговия фссс.

— Трябва да вървя, Лорд-стюарт-кавана — обърна се той към събеседника си. — Но ще се върна.

Прехвърли се на Оакканв при родовата гробница. Стъмваше се и на хоризонта се виждаха трепкащи звезди.

— Тук съм — каза той, като в последния момент се сети да премине на зхиррзхиански.

— Хранителят Трр-тулкож иска да разговаря с вас — рече хранителят. — Каза, че ще ви чака на мястото, където сте се срещнали последния път.

— Разбрано — отвърна Трр’т-рокик, но се намръщи. Неприятности? — Той се премести мигновено на хълма западно от Скалистата долина…

Трр-тулкож наистина го очакваше — за негова изненада в компанията на самия Върховен вожд и някакъв непознат старейшина.

— Ето ме — обяви Трр’т-рокик. — Неприятности?

— Истинско бедствие — изсумтя Върховният. — Нали каза, че си подслушал разговора на онези трима хора-завоеватели, които са в плен на Мра. Можеш ли да разговаряш с тях?

— Мисля, че мога.

— Добре — рече Върховният. — Трябва да им задам един въпрос. Един много важен въпрос.