Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 237

— Все още се приближават.

— Предупредихте ли Военното командване? — провикна се Нзз-ооназ. — Кой разговаря с Военното командване?

— Аз имам отворена линия до тях — отвърна един от старейшините. — Искат още информация за положението.

Нзз-ооназ щракна ядно с език. Докато старейшините приключеха с докладите, може би щеше да е твърде късно. А може би вече бе твърде късно.

— Въздушните кораби продължават да се приближават — чу гласа на старейшината.

— Затворете външния люк! — извика Нзз-ооназ. — Всички зхиррзхианци да се приготвят за атака. — Ако имаха късмет, корпусът щеше да ги защити. Той започна мислено да отброява ударите…

Нищо не се случваше.

— Старейшини, проверете какво става с онзи кораб!

Старейшините изчезнаха.

— Може да е бил само разузнавателен кораб — подметна мрачно командир Спс-кудах. — А следващия път да ни ударят с оръжия.

— Или вече са опитали — промърмори Нзз-ооназ. — Но склонът на хълма и корпусът са ни запазили.

Изникна още един старейшина.

— Засега няма никакви ранени, изследовател Нзз-ооназ — докладва той. — Нито някакви повреди по корпуса на „Затворена уста“.

— Все някога, изследователю — заговори отново Спс-кудах, — ще трябва да извадим кораба от хангара.

— Ако успеем. — Нзз-ооназ погледна към външните монитори. Вратите, които мрачанците използваха, за да херметизират хангара, изглеждаха доста яки. Ако не успееха да накарат мрачанците да ги отворят, би могъл да прати войници да свършат тази работа…

— Изследователю! — Появи се един задъхан старейшина. — Затвориха ни. Не можем да се измъкнем.

— Какво?! — Нзз-ооназ подскочи. — Какво искаш да кажеш?

— Има метална преграда, която покрива скалистия склон над хангара — добави втори старейшина, като застана до първия. — Много е тънка — проверих краищата й. Но покрива целия хангар. Блокира всички линии до зхиррзхианския космос.

Нзз-ооназ погледна Спс-кудах. Догади му се. Ето значи какво бяха правили въздушните кораби. Атака, каквато въобще не бяха очаквали.

— Те са се досетили — промълви той. — И сега са ни изолирали напълно.

— Да — каза Спс-кудах. — След като нямаме връзка…

Не довърши изречението. Не беше и необходимо. Лишени от връзка, те оставаха изцяло на милостта на мрачанците. Не само щяха да ги въздигнат в старейшинство, а биха могли да ги унищожат напълно.

И никой нямаше да разбере какво се е случило.

— КИОРО? — повтори Върховният вожд. — Сигурен ли си, че каза това? КИОРО?

— Така ми се стори — отвърна Трр’т-рокик с разтреперан глас. Какво, в името на осемнайсетте свята, бе това КИОРО, че предизвикваше подобна реакция дори у Върховния? — Може да не съм чул добре.

— Не, КИОРО е точната дума — успокои го Върховният и се обърна към Оклан-барджак. — Командире, успяхте ли да се свържете с Върховното командване?

— Имам отворена линия до тях — отвърна Оклан-барджак. — Но все още никакъв отговор на запитванията ни.

Появи се един старейшина.

— „Военното командване до Върховния вожд — цитира той. — Потвърждаваме: изследовател Нзз-ооназ ни предупреди за заплахата от употреба на КИОРО срещу изследователската група на Мра“.