Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 225

— По чия заповед? — попита Върховният.

Трр’т-рокик изчезна и се върна.

— Останал е с впечатлението, че е по заповед на говорителя на Дхаа’рр.

Оклан-барджак измърмори нещо под нос.

— В случай че някой от нас не се е досетил.

— И все пак не ми прилича на неговия стил — поколеба се Върховният. — Освен ако не е прекалено уверен в себе си. Добре, изследователю, аз ще се заема с този въпрос. Има ли нещо друго?

— „Да — дойде отговорът след няколко удара. — Трр’т-рокик е открил, че мрачанците са взели в плен трима хора-завоеватели и ги държат в крепостта на четири хилядоразкрача от нас. Подслушал е техния разговор — те смятат, че мрачанците възнамеряват да ни нападнат и да стоварят вината за това върху тях“.

Върховният се намръщи.

— Това вярно ли е, Трр’т-рокик?

— Доколкото можах да разбера разговора им, Върховни вожде — отвърна Трр’т-рокик. — Но трябва да призная, че познанията ми по човешки език все още са доста ограничени. Все пак склонен съм да мисля, че схванах правилно смисъла на разговора им.

— Най-вероятно са излъгали — подметна отново Оклан-барджак. — Не може да се вярва на всяка дума на врага.

— Но защо им е да лъжат? — попита Трр’т-рокик. — Те не знаеха, че ги подслушвам. Защо ще лъжат, когато разговарят помежду си?

— Интересен въпрос — съгласи се Върховният. — Попитай изследовател Нзз-ооназ дали е склонен да им вярва.

— Подчинявам се — отвърна Трр’т-рокик и изчезна.

Върна се след половин стоудар.

— „Не зная, Върховни вожде — цитира той отговора. — Не бих се доверил на хората-завоеватели. Но вече не вярвам и на мрачанците. Разговарях с Трр-гилаг преди затварянето на линиите относно мрачанския посланик, който умря на Оакканв“.

— Да, четох доклада ти за случая — каза Върховният. — Заедно с доклада на командир Трр-мезаз за атаката с експлозиви на Доркас. Добре, ето какво искам да направиш. Под някакъв претекст, без да вдигаш тревога, ще върнеш твоята контактна група на „Затворена уста“. Нека извън кораба останат само войниците и охраната, но и те да не се отдалечават. Запомнихте ли всичко това, Трр’т-рокик?

— Да, Върховни вожде — отвърна Трр’т-рокик и изчезна.

— Ако се стигне до бой, „Затворена уста“ ще се озове в доста неизгодно положение — посочи Оклан-барджак. — По-голямата част от въоръжението на кораба беше демонтирано преди да потегли от Оакканв.

— Да, зная — мрачно каза Върховният, докато прехвърляше в паметта си описанието на хангара, в който бе прибран „Затворена уста“. Издълбан в масивен каменен хълм — нямаше да е никак лесно да го напуснат. Особено след като мрачанците го бяха разположили по такъв начин, че лазерните му оръдия не сочеха към вратата. Странно как никой не бе забелязал това по-рано.

Трр’т-рокик се върна.

— „Разбрано, Върховни вожде. Ще предупредя останалите незабавно. В Града на единството ли се връщате?“

Върховният погледна към тънещите в здрач хълмове, зад чиито неясни силуети вече мъждукаха звезди. Нямаше никаква причина да остава повече тук, след като бъде затворена линията. А и в комплекса на Седалището разполагаше с много повече възможности за свръзка. Би могъл да разбере например какво става на Доркас.