Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 224

Само след още четири стоудара вече се бяха приземили. След още два стоудара войниците бяха заели позиция, а непознатият бе доведен в средата на образувания от тях кръгов периметър, в осветеното от кораба пространство. Едва сега Върховният забеляза, че го придружава един старейшина.

— Аз съм Върховният вожд — представи се той. — Вие ли сте хранител Трр-тулкож?

— Да — отвърна зхиррзхианецът и махна към увисналия над него старейшина. — Това е Трр’т-рокик, Кее’рр. Той ми донесе съобщението от изследовател Нзз-ооназ.

— Трр’т-рокик — Върховният му кимна за поздрав. — Нзз-ооназ информиран ли е, че съм тук?

— Да — отвърна Трр’т-рокик. — Каза да ви предам опознавателния код „Плаа’рр край Мекото бурно море.“

Още един от техните лични опознавателни кодове.

— Добре, а сега вие му предайте: „Тук е Върховният вожд. Какво по-точно искаш да обсъждаме?“

Трр’т-рокик изчезна. Докато чакаше, Върховният се огледа, наслаждавайки се на гледката. Ако това беше клопка, организаторите й очевидно не бързаха да предприемат каквито и да било враждебни действия. А може би обмисляха как да се справят с охраната му.

Трр’т-рокик се върна.

— „Имам много обезпокоителни новини, Върховни вожде, но не ми се иска да ги предавам по обикновената линия. Известно ли ви е, че е била прекъсната обичайната връзка с наземните сили на Доркас?“

Зениците на Върховния се свиха.

— Не — отвърна той. — По каква причина?

— „Не можах да разбера — дойде отговорът. — Но чух някои слухове, които ме навеждат на мисълта, че зад всичко това може да стои кланът Дхаа’рр“.

Върховният се намръщи. Вече подушваше, че поредната бъркотия може да е дело на говорителя Цвв-панав. Каквото и да ставаше на Доркас, то бе част от опитите му да залови Трр-гилаг с нелегалния му резен и после да го свърже с Върховния.

Само че този път говорителят бе отишъл право при извора. Ако Трр-гилаг не бе успял да се отърве навреме от резена, наистина щяха да загазят.

— Одеве каза, че обичайната връзка е била преустановена — продиктува той на старейшината. — Какво по-точно означава това?

— Един от старейшините на борда на „Затворена уста“ се опита да отвори комуникационна линия — отвърна старейшината. — Върна се и каза…

— Върховният имаше предвид да отнесеш въпроса на Нзз-ооназ — прекъсна го Оклан-барджак.

— Извинете — сконфузи се Трр’т-рокик. — Но тъй като бях там, когато това се случи… Мислех, че мога да отговоря, за да спестим време.

— Сигурен съм, че е така — рече Върховният. — Но трябва да се спазва протоколът. Предайте въпроса на Нзз-ооназ.

— Подчинявам се. — Трр’т-рокик изчезна.

— Какъв непочтителен грубиян — промърмори Оклан-барджак. — Върховни вожде, разполагам със списък на одобрените от Седалището старейшини в този район. Ако желаете, мога да поискам да бъда отворена линия до Града на единството. Тогава ще можете да се отървете от този аматьор.

Върховният помръдна отрицателно език.

— Да видим първо какво ще каже Нзз-ооназ.

Трр’т-рокик се появи.

— „Един от моите старейшини се опита да отвори линия до Трр-гилаг на Доркас — докладва той. — Върна се с информацията, че единствените позволени линии се обслужват от старейшини на Дхаа’рр“.