Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 223

— Добре — каза Клнн-вавги, заобиколи масата и се изправи срещу Трр-гилаг. — Там сигурно ще ви е по-спокойно. Мнов-корте и братята му възнамеряват да преобърнат лагера наопаки, но да открият онова, което търсят. — Той млъкна, подпря се с една ръка на металическата кутия и втренчи поглед в Трр-гилаг. — Предполагам, че е във връзка с онзи изчезнал старейшина — Прр’т-зевисти.

— Така ли? — промърмори Трр-гилаг.

— Те вече разговаряха надълго и нашироко по въпроса с командир Трр-мезаз — продължи Клнн-вавги, като поглаждаше с върховете на пръстите си гладката метална повърхност. — А сега, изглежда, нямат търпение да разговарят и с вас. Убеден съм обаче, че изследванията ви върху поведението на вашия човек-завоевател са от по-голяма важност. Надявам се двамата с Клнн-даван-а скоро да се сдобиете с полезни резултати.

— Ще се опитаме — отвърна Трр-гилаг. Първоначалното му раздразнение бе започнало да се топи. Въпреки опитите им да държат Клнн-вавги настрани от тази бъркотия вторият командир очевидно бе подразбрал сам доста неща. Но вместо да ги предаде на дхаа’ррските агенти, бе успял да им спечели още малко време. — Ще направим всичко възможно — добави той.

— Радвам се да го чуя. — Клнн-вавги погледна към реещите се над тях старейшини. — Аз пък ще отделя неколцина войници, които да отнесат пленника и да ви придружат до лабораторията. Желая ви успех.

И излезе.

— Това лошо ли е? — попита Мелинда Кавана.

— Не — успокои я Трр-гилаг. Даваше си сметка, че старейшините над тях може да разбират по някоя човешка дума. — Налага се да преместим Фелиан Кавана на друго място, където да го изследваме. Вие ще дойдете с мен.

— А сержант Яновиц?

— Той остава тук.

— Разбирам — рече Мелинда и се обърна към Яновиц. — Преди да забравя, сержант, донесох ви вашия специален крем против обриви.

— Благодаря, докторе — рече той и плъзна поглед по лицата на двамата. След това посегна, взе тубичките и ги пусна в джоба си. — Използват се само когато има нужда, нали?

Мелинда си погледна часовника.

— Сигурно ще трябва да изчакате няколко часа — рече тя. — И гледайте да използвате съвсем малко количество. Зная, че понякога обривите са доста неприятни, но това не означава да прибягвате до убийствена доза.

— В никакъв случай ли? — Той повдигна вежди.

— В никакъв случай — заяви непоколебимо Мелинда Кавана. — Има нови сведения, според които обривите могат да се окажат безвредни.

— Безвредни? — Той я погледна невярващо. — Шегувате се.

— Ни най-малко — увери го тя.

Той отново повдигна рамене.

— Какво пък, вие сте докторът. Ще следвам предписанията.

Тя кимна и се обърна към Трр-гилаг.

— Е — рече, след като взе кутията с резена на Прр’т-зевисти. — Да тръгваме.

— Ето там — посочи напред командир Оклан-барджак. — Точно пред нас, на върха на хълма.

Миг по-късно сноп светлина озари приближаващия се транспортьор.

— Сам ли е? — попита Върховният.

— Така изглежда — изсумтя Оклан-барджак. — Скоро ще разберем със сигурност. Пилот, сигнализирай на останалите и ни свали долу.