Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 227

— Подчинявам се — рече Трр-тулкож, кимна, подмина веригата от войници и се отдалечи към подножието на хълма.

Оклан-барджак погледна усмихнато Върховния.

— Ама и вас ви бива да печелите хората, Върховни вожде — подметна той тихо. — Знаете го, нали?

— Всеки има нужда да бъде необходим, командире — въздъхна уморено Върховният. — Хайде, да се прибираме у дома.

Когато Трр’т-рокик се прибра на борда на „Затворена уста“, двама други старейшини тъкмо изчезваха.

— Ето те и теб — рече Нзз-ооназ. — Върховният заръча ли нещо друго?

— Само да го държиш в течение — отвърна Трр’т-рокик.

Появи се друг старейшина и докладва:

— Предупредих Свв-селик и Глл-боргив.

— Добре — каза Нзз-ооназ. — Вземи още няколко старейшини и иди да следиш какво правят мрачанците. Трр’т-рокик, ти пък ще държиш под око хората-завоеватели.

— Подчинявам се — отвърна Трр’т-рокик и само след няколко удара отново се озова в килията на пленниците.

Тук нищо не се бе променило, освен че сега и тримата хора-завоеватели лежаха на койките си. Очите им бяха затворени — изглежда, спяха.

Той се премести в коридора. Застанал на известно разстояние от вратата на килията, с поглед, втренчен в нея, тук стоеше някакъв изумително едър и як чуждоземец, какъвто Трр’т-рокик не бе виждал никога. Явно беше охрана.

Той се върна в килията, все още завладян от колебание. Върховният бе напълно уверен, че хората-завоеватели са започнали войната. Но тези тримата тук не бяха на същото мнение. А също и Фелиан Кавана — според сина му Трр-гилаг. Някой лъжеше, или нещо не беше наред. Но кой?

— Здрасти.

Трр’т-рокик се стресна от тихия глас и по навик се премести в сивия свят. Един от хората-завоеватели — този, когото наричаха Кавана — се бе пробудил и търсеше с очи изчезналия Трр’т-рокик.

— Нищо лошо няма да ти сторя — добави той. — Искам само да поговорим.

— За какво? — попита Трр’т-рокик, докато се преместваше в света на светлината.

— Ето те и теб — рече човекът-завоевател. — Казвам се лорд Стюарт Кавана. Фелиан Кавана е мой син.

— Зная — отвърна Трр’т-рокик. — Каза го по-рано.

— Така е. А ти как се казваш?

Защо да не каже?

— Аз съм Трр’т-рокик, Кее’рр. Трр-гилаг е мой син.

За миг очите на чуждоземеца сякаш се уголемиха.

— Бащата на Трр-гилаг? За мен е чест да се запозная с теб.

— Защо дойдохте тук? — попита Трр’т-рокик.

— Ние не вярваме на мрачанците — отвърна човекът-завоевател. — Дойдохме, за да открием какво правят.

— И защо не им вярвате?

— Защото знаем, че много пъти са ни лъгали. Мога ли да ти задам един въпрос?

— Да — отвърна предпазливо Трр’т-рокик.

— Какво си ти? — попита човекът-завоевател. — Искам да кажа, какво представляват старейшините? Дали не сте (неразбираемо) на мъртвите?

Трр’т-рокик го погледна внимателно; умът му разсъждаваше трескаво. Какво да отговори? Всичко, което се отнасяше до старейшините, дори фактът на тяхното съществуване, трябваше да остане в тайна — бяха им го повтаряли безброй пъти на борда на „Верен слуга“.

Но от друга страна, той вече бе нарушил тази инструкция, разкривайки се пред Лорд-стюарт-кавана и спътниците му. На всичко отгоре тези тримата най-вероятно нямаше да се измъкнат оттук живи.