Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 226

Но в цялата тази ситуация имаше нещо странно…

Той размърда нетърпеливо език. Обърканите чувства не бяха най-добрият съветник за вземане на решения в политиката. Особено когато бяха съпътствани от прохладен ветрец и мърдащи се сенки в подножието на хълма.

— Да — каза той. — Поддържай връзка с мен чрез обичайните линии, за да зная какво става на „Затворена уста“.

— „Подчинявам се, Върховни вожде“ — дойде отговорът след няколко минути.

— Успех — кимна Върховният. — Готово, Трр’т-рокик, можете да затваряте линията.

— Подчинявам се — каза Трр’т-рокик, но видимо се поколеба. — Върховни вожде, а какво ще кажете за тримата хора-завоеватели?

— Какво да кажа за тях?

— Ами ако мрачанците решат да ги убият, преди да атакуват „Затворена уста“?

— Е, и какво?

— Не бива ли да им попречим? — попита направо Трр’т-рокик.

— Те са наши врагове, Трр’т-рокик — припомни му Оклан-барджак. — Колкото повече от тях измрат, толкова по-добре за нас.

— Не говоря за смъртта в бой, командире — заинати се Трр’т-рокик. — Това ще е хладнокръвно убийство.

— На чуждоземни същества, които започнаха тази война… — намеси се Оклан-барджак.

Върховният го спря с жест и каза:

— Разбирам загрижеността ви, Трр’т-рокик. В интерес на истината аз също им симпатизирам. Но не виждам какво може да се направи. В противен случай войниците на Нзз-ооназ рискуват да бъдат въздигнати преждевременно в старейшинство.

— Ами ако не те са започнали войната? — попита неочаквано Трр’т-рокик. — Това би ли имало значение?

Върховният се намръщи.

— Този въпрос вече го обсъждахме, Трр’т-рокик. За какво говорите всъщност?

— Синът ми, Трр-гилаг, продължава да се съмнява. Според него Фелиан Кавана е бил уверен в правотата си.

— Казах, че този въпрос вече е обсъждан — повтори с леден тон Върховният вожд. — Хората-завоеватели нападнаха първи и освен ако не искате да поставите под съмнение искреността на старейшините, които са присъствали на онази първа битка, не желая повече да слушам за това. Разбрано ли е?

— Да — промърмори Трр’т-рокик.

— Добре — рече Върховният. — В такъв случай ви благодаря за помощта. Върнете се при Нзз-ооназ и се постарайте да ме държите в течение на положението.

— Подчинявам се.

Старейшината изчезна.

— И на теб, хранителю, също благодаря за помощта — обърна се Върховният вожд към Трр-тулкож. — Сигурно си даваш сметка, че това, на което стана свидетел, е строго поверителна информация.

— Разбира се — отвърна Трр-тулкож. — Ако желаете, мога да остана на разположение в случай, че се наложи отново да разговаряте с Нзз-ооназ чрез Трр’т-рокик.

Върховният го погледна внимателно. Едва сега си спомни откъде знае името му — Трр-тулкож, кее’ррският хранител, бил на пост, когато агентите на говорителя Цвв-панав откраднали фссс-органа на Трр-пификс-а. Сега сигурно разполагаше с твърде много свободно време.

— Да, идеята май е добра — рече той. — Върни се в Скалистата долина. Ако ми потрябва връзка с Трр’т-рокик, ще пратя да те повикат.