Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 190

Стига, разбира се, зхиррзхианците вече да не бяха унищожили лагера.

Намираха се на по-малко от хиляда и сто километра от предполагаемата цел, когато се появиха първите признаци за задаващи се неприятности.

Всичко започна със съскащ звук, наподобяващ хвърлено на скара месо, придружен от леко накреняване на танкера на десния борд.

— Макс? — извика Фелиан и се взря в контролното табло. Цяла редица лампички под надписа „Стабилизатори“ премигваше тревожно в червено.

— Стабилизаторите губят самозареждащата си способност — докладва Макс. — Опитвам се да рестартирам програмата.

Танкерът се наклони отново, този път на противоположната страна.

— Колко време ще ти отнеме?

— Около три часа в ремонтния цех — рече Макс. — Но има и съкратени варианти за аварийни ситуации. Нито един от тях не се препоръчва, но при тези обстоятелства нямаме кой знае какъв избор.

— Да, нямаме — съгласи се Фелиан, без да откъсва поглед от екрана. Все още се намираха извън обсега на лазерния комуникатор, за да опитат да се свържат с Халоуей. Нищо чудно миротворците въобще да не се досещаха за присъствието им. — Трябва да намерим начин да се свържем с Халоуей преди да паднем. Каква е максималната далекобойност на нашите ракети „Шрайк“?

— Данните не са записани в спецификацията — докладва Макс. — На такава височина и изстреляна под подходящ ъгъл, вероятно може да достигне шестстотин и осемдесет километра.

Фелиан се намръщи. Крайно недостатъчно, та ракетата да бъде забелязана от планините, отстоящи от тях на хиляда километра.

— Колко още ще изкараме, преди стабилизаторите да откажат съвсем?

— Нямам точна информация. Има петдесет процента вероятност да прелетим още двеста до триста километра преди да бъдем принудени да се приземим. Но тогава вече ще сме изгубили височина.

А малката височина означаваше и намален ракетен обсег.

— Зареди две ракети — нареди Фелиан. — Изстреляй първата при оптимален ъгъл веднага щом забележиш, че започваме да губим височина. Програмирай и двете да се възпламенят във въздуха — да се надяваме, че някой ще ги забележи.

— Разбрано.

Скърцането и свистенето продължаваха да се усилват все по-заплашително. Фелиан разделяше вниманието си между мониторите и контролното табло, като същевременно се опитваше да изработи резервен план, в случай че миротворците не забележат нито една от ракетите.

Някъде на разстояние от 850 километра до целта се появи нов звук, който надделя над останалата какофония: бумтежът на изстреляна ракета.

— Първият „Шрайк“ потегли — докладва Макс. — Ще се опитам да се снижа плавно — може пък това да помогне за възстановяването на стабилизаторите.

— Давай — рече Фелиан. — Само внимавай да не се блъснем в нещо.