Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 191

Носът на танкера се наклони напред.

— Засега не ми се струва маневрата ти да помага с нещо — посочи Фелиан.

— Така е, командире — призна Макс. — Не мога да обещая нещо повече от това да се задържим още малко.

— Ясно. — Фелиан си даваше сметка, че изгубят ли стабилизаторите, приземяването им ще се превърне в крайно рисковано начинание. — Изстреляй втората ракета и търси място за кацане.

— Имам нещо подходящо точно отпред — отвърна Макс, след като утихна и вторият бумтеж. На мониторите се появи мигащ в червено кръг, който според оразмерителната линия бе на четирийсет километра пред тях. — Изглежда, пожар е изгорил всичко на склона на полегат хълм. Чудесна видимост, в случай че се наложи да чакаме спасителен отряд, и удобна позиция за старт на похода на север, ако първата възможност отпадне.

— Какво? Няма ли ресторанти?

— Моля?

— Не ми обръщай внимание — въздъхна Фелиан. Понякога полуразумните компютри бяха наистина досадни. — Съсредоточи се върху задачата да ни свалиш долу здрави и читави. По-късно ще уточняваме подробностите.

— Беше малко извън пределите на локаторите — докладва Крейн. — Но все пак я засякохме — няма никакво съмнение, че е наша ракета. Гаспери каза, че е „Спърлинг“ или „Шрайк“.

— Някаква представа откъде може да идва? — попита Халоуей.

— От югозапад — рече Крейн. — Според Гаспери, ако е „Спърлинг“, обсегът й е осемстотин километра. На „Шрайк“ е само шестстотин.

— Шестстотин до осемстотин километра — повтори Такара. — Е, това стеснява размерите на района.

— Съжалявам, сър, но не знаем нищо повече — извини се Крейн.

— Разбирам. — Такара погледна Халоуей. — Е, ще проверим ли за какво става въпрос?

— Нямаме кой знае какъв избор — отвърна Халоуей. — Или е не попаднала в целта ракета, или опит да се подаде сигнал. И в двата случая са миротворци, които имат нужда от помощ. Крейн, какво е положението с машините?

— Разполагаме с въздушна кола и товарен транспорт. Позволих си да предупредя Дагън да сформира група.

— Браво — одобри Халоуей. — Идете и потвърдете заповедта ми.

— Слушам, сър.

— Смяташ ли, че трябва да пратим Бетман с тях? — попита Такара.

Халоуей поклати глава.

— Нямам никакво намерение да рискувам единствения си боеспособен корвин. Дори ако трябва да спасявам адмирал Рудзински. Питам се обаче как ли се е промъкнал покрай зхиррзхианските кораби.

— Може да е снабден със сензорни заглушители — предположи Такара. — Или пък се е телепортирал под тях и се е промъкнал, докато са зяпали в другата посока.

— Ако е така, трябва да го поздравим — рече Халоуей. В главата му започваше да се оформя една все още мъглява идея. Ако зхиррзхианците наистина бяха съсредоточили вниманието си другаде… — Да се надяваме, че поне носи резервно гориво.

— И че ще го открием преди зхиррзхианците — добави Такара. — Едва ли само ние сме забелязали взрива на ракетата.

— Кой знае? — Халоуей сви рамене. — Някаква реакция отстрана на зхиррзхианците в селището?

Такара погледна към монитора.

— Няма съобщения за раздвижване на техни части и машини.