Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 192

— Дори да са забелязали взрива, дано не се досещат за предназначението му. А може да си помислят, че се опитваме да им отвлечем вниманието в друга посока.

— Дано — съгласи се Такара. — Или да го сметнат за незначителен инцидент.

— И в двата случая ще следят само нас — продължи Халоуей. — Ако имаме късмет, Дагън ще стигне там, без да го забележат.

— Малко ми прилича на надбягване — промърмори Такара.

— Ами то си е надбягване — съгласи се навъсено Халоуей. — Да се постараем да стигнем там първи.

— Ето тук — рече старейшината и забоде пръст в картата. — На това място падна космическият кораб.

— Труден терен — бе коментарът на Трр-мезаз, който оглеждаше снимките на района. — Сигурен ли си, че не е катастрофа?

Старейшината кимна и изчезна.

— А какво се знае за втората експлозия?

— И тя е без никакви опасни последствия за нас — отвърна Клнн-вавги. — Поне според доклада на старейшините. Можем да пратим на разузнаване една жилоптица.

— Никакви жилоптици — заяви решително Трр-мезаз, загледан замислено в картата. „Реквизит“ бе проследил две последователни ракети, изстреляни от космическия кораб на хората-завоеватели в приблизително една и съща посока. Нито една от ракетите не бе причинила щети, което означаваше, че не това е било предназначението им. Сигнали?

Старейшината се върна и докладва:

— Техниците казаха, че не могат да са абсолютно сигурни дали корабът не е катастрофирал. Орбиталната скорост ги е извела извън обсега на наблюдателните им прибори, преди да съберат достатъчно информация.

И щяха да се върнат над мястото едва след цял тентарк.

— Разбрано — рече Трр-мезаз.

— Доколкото разбирам, не смяташ експлозиите на ракетите за предвестник на вражеска атака? — попита Клнн-вавги.

— Мисля, че са по-скоро своего рода сигнал — обясни му Трр-мезаз. — Хората-завоеватели в планините не биха могли да засекат приближаващия се кораб. След като са разбрали, че ще паднат, завоевателите вероятно са пратили ракетите като предупреждение.

— Добре, да приемем, че е така — склони Клнн-вавги. — Но въпреки това трябва да го проверим, нали?

Трр-мезаз примлясна замислено с език: опитваше се да се постави на мястото на вражеския командир. Без съмнение първата му реакция щеше да е да прати спасителен отряд. И то възможно по-бързо, ако забележеше, че в същата посока летят жилоптици. Може би щеше да отдели дори от своите воини копърхед като допълнителна защита.

Но ако му докладваха, че зхиррзхианците си седят спокойно и не предприемат никакви действия, може би нямаше да реагира толкова спешно…

— Съобщение до корабен командир Фмм-клоф — заговори той на един от старейшините. — Искам да прати транспортен кораб до мястото на аварийното кацане и да докара тук всички оцелели хора-завоеватели.

— Подчинявам се. — Старейшината изчезна.

— На твое място нямаше да очаквам кой знае какво — предупреди го Клнн-вавги. — А и Фмм-клоф едва ли ще е настроен позитивно към идеята да се занимава с оцелели от кораба на хората-завоеватели. Сигурно е ядосан, задето така лесно се промъкнаха през обсадата.

— Ще видим — отвърна уклончиво Трр-мезаз.