Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 189

Гледката не беше никак окуражаваща — гъста облачна завеса напълно скриваше терена. На всичко отгоре право по посока на техния вектор се разгръщаше характерната атмосферна спирала на тропически ураган. Ама и временце ги очакваше на планетата!

— Макс, знаеш ли къде се намираме?

— Имам груба представа — отвърна компютърът. — Като се вземе предвид изминалото време от последното ни посещение и ротационният индекс на Доркас, предполагам, че сме на девет хиляди и четиристотин километра югозападно от планините, където очакваме да открием миротворческите сили.

Фелиан погледна монитора с векторната информация, направи няколко бързи изчисления наум и каза:

— Ще ни трябва малко допълнителна инерция.

— Потвърждавам — отвърна Макс. — Но атмосферата над нас все още е твърде тънка, за да ни осигурява защита от лазерен обстрел. Предпочитам да изчакам, докато се спуснем на шейсет километра, преди да преминем към хоризонтален полет.

Фелиан прехапа устни. Да се управлява подобна бракма, сякаш е въздушна кола, изискваше колосален разход на гориво, което означаваше да посегнат на резервите, които разчиташе да предостави на полковник Халоуей. Но и по-малко гориво беше по-добре от никакво, в случай че ги сваляха.

— Добре — каза той. — Но не по-ниско от шейсет километра.

— Слушам, командире.

Свистенето отвън продължаваше да се усилва и Фелиан вече долавяше слабо покачване на температурата в каютата. Зхиррзхианският кораб все още не бе реагирал на появата им. Дали въобще ги бяха забелязали?

— Макс, някаква информация за онзи кораб?

— Вече е извън обсега на пасивните ни датчици. Да опитам ли с активните?

Фелиан се намръщи — спомни си как след битката с „Ютландия“ зхиррзхианските кораби бяха използвали аварийните радиосигнали на спасителните капсули, за да насочват лазерите си. Активните сензори използваха подобни електромагнитни вълни.

— По-добре недей — рече той. — Някакви други кораби наблизо?

— Никакви, доколкото мога да определя.

Фелиан задиша малко по-спокойно. Може би щяха да се измъкнат невредими.

Стигнаха шейсет километра височина и почувства натиск в гърдите от страничните двигатели на танкера, които го изравняваха в хоризонтален полет.

— Ще изправим на петдесет километра — докладва Макс. — Каква скорост да поддържам?

Фелиан хвърли бърз поглед на мониторите. Бяха намалили разстоянието до планините на пет хиляди километра. Четири часа и половина полет, ако преминеха на подзвукова скорост — като се имаше предвид, че танкерът не бе конструиран за продължителни полети в атмосферата, свръхзвуковата скорост щеше да е твърде рискована.

— Постарай се да избягваш турбуленциите. И слез на пет километра височина, там машината ще се управлява по-лесно.

— Прието.

През следващите часове Фелиан не откъсна поглед от мониторите — очакваше напрегнато някакъв сигнал, че са преследвани. Нямаше никаква представа дали зхиррзхианското орбитално присъствие се ограничава до самотен наблюдателен пост, или е част от по-големи сили — каквото и да беше, скоро щеше да узнае истината. Колкото повече се приближаваха до лагера на миротворците, толкова по-големи шансове имаха да им окажат подкрепа в случай на внезапна атака.