Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 188

— На теория всичко изглежда чудесно — рече Макс. — Направил съм необходимите изчисления така, че да може да снижим скоростта, преди да навлезем в атмосферата на Доркас. Но при реални ситуации винаги има непредвидени фактори.

— С други думи, всичко е поставено на карта — заключи Фелиан.

— Но шансовете ни са доста големи — увери го Макс. — Не бих се съгласил, ако е твърде опасно.

— Е, поне няма да е така, както беше, когато се появихме сред онези зхиррзхиански кораби.

— Все още можем да се откажем — припомни му Макс. — Разполагаме с достатъчно гориво да се приберем в Общността.

— Убеди ме, че семейството ми е в безопасност на Доркас, и веднага ще получиш заповед за прибиране. — Фелиан провери коланите и кимна. — Готов съм. Предстартово броене.

Минутите се нижеха бързо. Фелиан се стегна, взрян в екраните, докато Макс привършваше с предстартовото броене…

Очакваше стандартното разтърсване, което обикновено съпровождаше излизането на малогабаритни космически съдове от хиперпространството. Въобще не беше подготвен за оглушителния трясък, който разтърси и подметна танкера като детска играчка, а него запрати с всичка сила върху обезопасителните колани.

— Макс! — извика той над боботенето.

— Всичко е наред — провикна се Макс. Върху контролното табло мигаха червени лампички, които постепенно се сменяха със зелени или оранжеви, докато Макс превключваше или спираше отделните системи. — Квантумен хистерезис предизвика изместване на точката на излизане в атмосферата с 8.6 метра по-ниско от предвиденото. Турбуленциите се дължат на кондуктивен резонанс с планетарното магнитно поле и всъщност са част от стандартната процедура.

— Няма що — промърмори Фелиан и се наведе към един от екраните, който следеше работата на сензорния датчик на района. Целта на това сложно упражнение всъщност бе да излязат от хиперпространството зад линията на зхиррзхианските кораби. Той замръзна. Ето един от тях — по-високо и вдясно, с типичния осмоъгълен силует на зхиррзхиански боен кораб.

— Засякох един — обади се той.

— Виждам го — потвърди Макс. — Ориентир едно-едно-две на шест-две-четири, дистанция четиристотин осемдесет и два километра.

Фелиан разтърси глава. Не очакваше, че идват тук да се забавляват, но пък при подобна близост просто нямаха никакъв избор.

— Спускай се — нареди той. — Право в атмосферата.

— Прието.

В продължение на няколко агонизиращи секунди не се случи нищо. Фелиан не откъсваше поглед от зхиррзхианския кораб — очакваше всеки момент да зърне проблясъците на лазерните му оръдия.

Последва ново сътресение, което отново го запокити към коланите, докато танкерът задейства предните си двигатели, снижавайки рязко скоростта. Почти веднага турбуленциите намаляха. Свалил скоростта си наполовина, танкерът падаше право към повърхността на планетата — на шестстотин километра под тях.

Фелиан преглътна с мъка. Сега вече бяха в относителна безопасност, прикрити зад плътен слой атмосфера. Въпросът, разбира се, беше да не се разбият в повърхността с тази скорост. Вече навлизаха в истинската атмосфера и той дори чуваше шума от триенето на корпуса. Зхиррзхианският кораб все още не бе показал признаци на активност и Фелиан за пръв път си позволи да хвърли един поглед към мониторите, които показваха картина на онова, което лежеше под тях.