Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 187

Халоуей прехапа устни. Четири месеца. А до началото на зимата имаше само три.

— Добре — въздъхна той. — Рейли, върви при ловците и траперите и им предай, че искам от тях да работят с удвоени усилия — да наловим всичко, което успеем, преди животните да започнат да се изтеглят. Докторе, от теб искам да анализираш миризмата на това животно и да опиташ по някакъв начин да я неутрализираш. И прати хора по близките водоеми да видят кой от тях може да е заразен. Открият ли го, незабавно да го дезинфекцират.

— Разбрано — каза докторът. — Хайде, господа, да отнесем животното в лагера.

Халоуей повика Такара и двамата се спуснаха обратно по склона.

— Нищо няма да се получи — каза Такара, след като се отдалечиха. — Но и ти го знаеш. Рано или късно ще трябва да си съберем багажа и да се махнем оттук.

— Нямаш представа какво говориш, Фуджи — тросна се Халоуей. — Да преместим близо двайсет и пет хиляди души на поне петдесет километра през пресечен планински терен? При това под вражеско наблюдение и обстрел?

— Не съм казал, че ми харесва. Като си представя само колко души ще изгубим по пътя… Но докато отлагаме, рискът да посрещнем зимата без нужните припаси само ще расте. А тогава не врагът, а гладът ще ни види сметката.

— Трябваше да настоявам да си тръгнат всички. — Халоуей поклати глава. — Трябваше да ги натъпчем в корабите преди да пристигнат зхиррзхианците.

— На корабите нямаше достатъчно място за всички, Кас — рече Такара. — Пак щяхме да разполагаме поне с хиляда души.

Комуникаторът на Халоуей изписука.

— Десет срещу едно, че пак ще е някоя подобна „добра“ новина — рече той кисело. — Халоуей слуша.

— Докладва Крей, сър — чу се глас. — Първи наблюдател току-що е засякъл въздушен взрив югозападно от базата.

Халоуей погледна намръщено Такара. Досега поне зхиррзхианците не бяха използвали взривове.

— Какъв тип експлозия?

— Гаспери тъкмо анализира спектъра на взрива — отвърна Крейн. — На пръв поглед прилича на ракета… или на космически кораб.

По гърба на Халоуей полазиха студени тръпки. Космически кораб?

— Побързайте с анализа — нареди той. — Идваме веднага.

— Командир Кавана?

Фелиан отвори сънено очи.

— Да, Макс?

— Стигнахме системата Доркас, командире — докладва компютърът. — След десет минути излизаме от хиперпространството.

— Благодаря — отвърна Фелиан и потърка очи. — Имаме ли някаква представа къде може да са се разположили миротворците?

— Засега не разполагаме с насочваща информация — отвърна Макс. — Предполагам, че са в една доста обширна зона, към която бяха насочени векторите на снабдителните полети, докато двамата с доктор Кавана чакахме да пристигне копърхед звеното на командир Мейсфийлд.

На екрана се появи районът около главното селище.

— В планините на изток има няколко подходящи за лагеруване места — продължи Макс. — Ако успеем да се приближим във визуален обсег, миротворците ще свършат останалото.

— Да се надяваме, че са нащрек — рече Фелиан и отново се сгуши в спалния чувал. — И че зхиррзхианците не са. Сигурен ли си, че този твой план с внезапното излизане от хиперпространството ще свърши работа?