Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 185

Той подаде команда за кацане и компютърът пое управлението. Колата плавно се спусна и едно леко разтърсване на корпуса подсказа, че са се приземили. Малко по-късно и другата кола кацна на петдесетина метра от тях.

— Поне имат представа от тактика — подметна Бронски, докато отваряше страничната врата. — Е, време е за представление. Вие двамата най-добре останете тук. Колчин?

— Готов съм — увери го телохранителят. — Каква е паролата, ако искаш да открия стрелба?

— Стандартният знак с ръка на командосите — отвърна Бронски и скочи навън. — Първо стреляй в антената, така ще премахнем опасността да повикат подкрепления. Но преди това изчакай поне да се просна на земята.

Той пое през пресечения терен към другата кола. Беше изминал почти половината път, когато хрилеподобните й врати се вдигнаха и навън се показаха двама мрачанци.

От другата врата слезе един бурт.

— Ох-ох — изпъшка Кавана, докато чуждоземецът заобикаляше носа на колата и се насочваше към Бронски.

— Без паника — прошепна Колчин. — Ако смятаха да стрелят, нямаше да се приближават към него.

Бронски дори не погледна бурта, който бавно прекоси делящото ги разстояние и застана до него, а няколко минути разговаря оживено с двамата мрачанци. Позата му излъчваше увереност и арогантност, а с дясната си ръка размахваше фалшивата червена карта. След малко единият мрачанец взе картата и я разгледа внимателно, после му я върна неохотно. Бронски я прибра в сакото си, кимна отсечено, обърна се и закрачи обратно. Буртът и мрачанците се върнаха в своята кола и се издигнаха право нагоре, заобиколени от облаци прахоляк.

— Как мина? — попита Кавана, докато Бронски се настаняваше на седалката.

— С променлив успех. — Бронски сви рамене. — Казах им, че са ни наели да проверим как стои въпросът с охраната.

— И те ти повярваха? — Колчин се облещи.

— Повярваха на червената карта. Но не ми изглеждаха особено щастливи от срещата.

— Май оттук нататък времето ни ще е съвсем ограничено — рече Колчин. — Да вървим да видим какво има там.

— Търпение — спря го Бронски. — Поуспокоиха се, когато разбраха, че нямаме никаква представа за онова, което става в крепостта. Сигурно ще ни държат под наблюдение, така че нека бъдем добри момчета и да се помотаем тук още известно време. А като им стане досадно да ни зяпат, ще потърсим някоя задна вратичка към крепостта.

— А междувременно те ще подпалят жиците до столицата да проверяват червената ти карта — посоки Кавана.

— Тяхна воля — изсумтя Бронски. — Разрешителният подпис е от един високопоставен мрачанец, който в момента е на медитиращ отдих. Ще им трябват часове, за да го открият.

Той понечи да включи двигателя, но спря и добави:

— Още две неща. Мрачанците ме предупредиха да изключа всички радари и радиопредаватели, което ми подсказва, че онова, с което са се захванали, е доста чувствително към всякакви електромагнитни импулси. Запомнете го, в случай че се наложи да направим някоя диверсия. — Той се извърна на седалката и ги изгледа. — И последно: ако правилно прочетох онази карта, операция „Завоевател 1“ започва по някое време днес. Нищо чудно вече да е стартирала. Лошата новина е, че ако става въпрос за чисто военна операция, това означава, че някой в йикроманския космос ще понесе доста сериозни удари. Добрата новина е, че щом ние сме единствените хора по тия места, операцията не включва миротворческите сили. Този път сме на чисто.